Запознахме се в icq.
Бях в края на една почти 4 годишна връзка. С тогавашното ми гадже се чувствахме доста изтощени - той беше в казарма, не се знаеше дали ще остане в София или ще се прибере след това в Гоце Делчев, изобщо бяхме го ударили на добро приятелство, нередовен секс и черни мисли.
По това време тъкмо бях започнала работа на ново място и изобщо не ми се занимаваше с нови мъже, дълбоки чувства и пр. Исках спокойствие и малко време, за да направя нещо за себе си. Бяхмe започнали преговори с една голяма строителна фирма в Англия и тогава почувствах силен дефицит в уж добрия ми английски. Записах се на курс по "бизнес инглиш" и за допълнителни упражнения си качих въпросното icq. Постепенно започнах да чатя със страшно много хора от цял свят. Ясно, че поне половината ме канеха да им ходя на гости или се точеха да идват в БГ - стандартните закачки в чата. Една петъчна вечер(петък 13ти Февруари) докато си чаках таксито, за да ме прибере от работа моят човек ми изквака. Разменихме 3-4 стандартни лафа и телефонът ми звънна, че колата е дошла да ме вземе. Финтирах го "оня новия" на бързо и се метнах на дилижанса. Малко преди Люлин ми се обади едно старо гръцко гадже, че е в Сандански и вместо в къщи се озовах в последния влак за надолу. Изкарахме един ура-тута викенд и в понеделник росна-росна пак се логнах в кюто. Моят човек влезе доста късно, пак лафнахме и така няколко седмици. По едно време си разменихме телефоните и започнахме да се чуваме. По това време реших, че ми са много любовните терзания и разкарах гръка, старото гадже и още няколко "сладура".
Точно тази година нашият, католическият и еврейският Великден съвпадаха и се падаше добра почивка и в БГ, и в Германия. Мъжът ми(тогава още проекто гадже) реши, че това би било прекрасна възможност да се запознаем. Аз също - намирах го за много интересен тип и ми се искаше да видя дали и "лайф" е така или само се онлайн се разбираме.
И така той дойде за една седмица - имах чувството, че слънцето слезе на земята. Бях безумно щастлива, сигурна, изненадана...познавахме се 4 дни, когато той ми каза, че ще се ожени за мен, за мен самата това беше върховно усещане, но се страхувах, че както винаги всичко ще се спраска с мощно "Бум", когато си замине...Отделно имах резерви за това как ще си оставя работата, родителите, приятелите, ученето. Казах му, че ми трябва малко повече време за такава стъпка. И така през следващите 8 месеца той идваше всеки втори уикенд до София. Няма да обяснявам, че родителите и от двете страни не бяха примряли от щастие - доста нерви ни костваше всичко>да се преборим с тях, да си подготвя документите за напускане, да "замразя" докторската ми програма, да науча малко от малко немски, отделно от негова страна имаше голями разправии със супер истеричното му бившо гадже. Е в крайна сметка решихме, че важните сме ние двамата и теглихме една майна на всички, които се опитваха да сложат прът в колелото.
Началото на декември 2004 дойдох в Германия окончателно, на 25ти Януари 2005 ми предложи най-официално и тържествено да се омъжа за него. Определихме дата на сватбата 4 Юни тук и 20 Август в България. Горе долу от това време датира и регистрацията ми в дир-а (Яна, ТСР и NVN/NadG) са ми най-старите "виртуални" познати покрай клуб "Сватбени вълнения"). Покрай подготовката за сватбата имах непрекъснатото чувство, че съм някъде в облаците. На 30 Май ми присветна, че този месец имам някакви странни трепети и реших, че няма да е зле да препикая един тест...е ясно 2 чертички. И така сватби, преместване в по-голямо жилище, че в старото бебето сигурно щеше да спи в някое чекмедже и на 25ти Януари 2006(много готина дата, а?) разбрах, че освен страхотен съпруг си имам и страхотен баща на децата.
Това е...
п.п. много готина тема - отдавна исках да пиша, но нещо нямах муза.
За теб, Хепи!Редактирано от surfline на 25.02.08 11:55.
|