|
освен и аз да се включа... много се смях до тук...
ние се запознахме в Лафче.Дир.Бг - имах да пиша курсова работа и ник-а ми висеше, по едно време отварям и в същия момент някакъв нагъл ник на още по-нагъл екземпляр ме заговаря с явното намерение да се заяжда (аз такива ги обожавах и все още - късам се от смях на нервите, които харчат) разговора прерастна в страхотен купон и неусетно, след няколко часа жестоко набиране по клавиатурата, вече си КЮкахме...
всеки ден ме дебнеше да съм на линия и прекарвахме безкрайни часове в какви ли не приказки...
след около седмица "познанство" аз реших, че повече така не може да продължава и искам да съм информирана подробно с кого така сладко си дробя лаф - снимки (уауууу - какво тяло само) после се оказа, че тялото е от борба тогава реших, че сигурно не е съвсем вярно това, което казват за борчетата - явно не всички са чак-толкова плитки... даже хич...
аз естествено не спрях до там - исках на всяка цена да знам къде се намира - оказа се, че е в една от любимите ми (тогава) държави - ПортоКалия... то пък (за късмет) беше точно преди европейското по футбол и аз (нали съм си нагла) му пиша: "ха, ето на кого ще съм на гости за европейското"...
минута мълчание...
отговор: "намера на телефона ми е ++++++++, а това е адреса ми ++++++++++"
минута мълчание от моя страна (и през ум не ми е минавало, че той може да си помисли, че аз говоря сериозно...)
не отидох, въпреки че малко ми оставаше... обаче...той дойде...
9 месеца по-късно го пуснаха отпуска и дойде... реалната ни среща беше... хм... потресаваща...
страшно се харесвахме и на двамата мнооого ни личеше (обаждаше ми се от ПТ всеки божи ден за по час-два разговори)когато каза, че ще си идва ме помоли да отида на летището да го посрещна - бях ВТРЕЩЕНА...
ама нали съм си луда глава се навих, обаче при условие, че ще остане в софия и няма да има негови роднини на летището (той е от пловдив)...бях супер учудена, когато той се съгласи... настъпи дългоочаквания ден! нашите бяха командировки и изгоних сестра ми от тях заради терена на ДЖИто и на домашния тел. направих за бързо набиране номерата на:
1.полиция
2.пожарна
3.бърза помощ
4.баща ми (неясен ход - човека беше на стотици километри)
5.съседа до нас
6.съседа под нас
7.баба ми (съвсем неясен ход - тя не чува)
8.най-добрата ми приятелка (още по-неясен ход - тя беше във Варна)
навсякъде из апартамента на нашите бях скрила "оръжия" - точилката, лопатата за сняг, най-тежкия тиган, гиричките и въжето за аеробиката .. (забележете ентусиазма ми от евентуалното преборване на шампион по борба!!! ) като бях решила, че само му оставяме багажа и излизаме на неутрална територия (някоя денонощтна пицария)
що нерви скъсах в този ден - не е истина...
наконтена, изтупана с дънково якенце и къса пола (беше кучи студ и докато чаках ходих до тоалетната на летището, за да се топля на сешоарите за ръце "от студ умри, но гъзар бъди")
дойде...
зелени очи - моментално и безусловно влюбване от моя страна... явно и от негова...
3 дни след това получих годежен пръстен, две седмици след пръстена беше годежа (за реакцията на нещо неподозиращите родители предполагам се сещате), 5месеца по-късно беше сватбата (с червена рокля - мечтата ми ) и 2год след сватбата двамата в родилното се влюбихме в още един чифт зелени очи - незабравим момент
Редактирано от incendio на 19.02.08 01:52.
|
Re: Как и къде се запознахте с бъдещият татко? [re: oni]
