Ми кво да ви кажа - отказах цигарите 2000 г във връзка с Милениума - просто си казах ето едно знаменателно събитие, с което мога да сложа начало на знаменателно лично за мен такова. Дотогава в продължение на 2 години ги спирах и почвах. Голям зор беше. В крайна сметка няколко неща натежаха:

1. След поредния студентски купон с препиване и препушване се събуждах с невероятния вкус на дъвкани свински цървули в устата и нямаше паста за зъби, която да промени този "свещен" аромат. Очевидно проблемът не беше само в устната кухина.

2. Поглеждайки се в огледалото утро след утро виждах една посивяла, зачервена кожа с образували се вече бръчки около очите - аз бях на 22-23 години. Ми то ако почна от тази възраст зорлем да остарявам, кво ще става на 30-40. А пък на 50 направо да си търся бакърче за ритане....

3. Миризма на дърт мангал - каквото и да направиш, миризмата, която тютюна оставя по дрехите и косата те преследва постоянно. Переш, къпеш се, облечеш си чистите дрехи и след 3 минути като запалите 2-3 колеги фаса вече си яхнал каруцата на бай Манго и обикаляш софийския боклук.

Това във връзка със суетата.

Но нещото, което най-много ми даде стимул е нежеланието ми да бъда ЗАВИСИМА от нещо толкова дребно като една цигара. Достатъчно майка ми е била господар на волята ми дълги години, за да си позволя още един. Казах си, че съм по-силна от цигарите и ако нямам воля, то поне инат имам на килограм и поне веднъж в живота ми ще ми послужи за нещо качествено. Е на, свърши работа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите