|
Ей страхотни истории!Много приятни моенти сте споделили!
Това е нашата история:
Жорката е син на много добър приятел на родителите ми.Били са неразделни в ученическите си години, докато са се оженили, после децата и така в един момент започнали да се виждат в годината веднъж.Аз не бях виждала Жоро и сестра му от години и като бях на 15-16 ходих на гости на моя съученичка.Тогава се видяхме с тях, излизахме вечерта и останах с много добро впечатление от тях.Преди 12 години почина бащата на Жоро и ние започнахме по-често да ходим в тях с родителите ми.Аз Жорката го харесвах, но не исках да си го призная, а имах и гадже тогава.В един момент всички около нас режиха, че сме заедно и аз много се ядосах и не исках да го виждам.Но продължихме и все повече се увличахме един по друг.В момента, в който реших че вече ще нападам заминах на лагер на море.Върнах се казах си сега е моментът, да но се оказа че една отложена екскурзия до Лондон все пак ще се състои и аз заминах натам за 2 седмици.Едва дочаках моментът да се прибера и веднага отидохме на гости в тях с нашите.Жорката ме чакаше с нетърпение.Аз се прибрах предната вечер в 12ч. и той ми звънна не повече от 5 мин. след това за да попита как съм, как съм пътувала.Това много ме трогна.Като слязох от колата на другия ден, той беше пред къщата им. Веднаха се гушнах в него и му казах, че ми е липсвал страшно много.Вечерта останах да спя у тях уж при сестра му.
Изчакахме около месец преди да оповестим връзката си, за да не караме семействата ни да страдат, ако нещо не провърви.
След като семействата ни разбраха за връзката ни татко си спомни, че таткото на Жоро му е казвал: Илия представи си какво ще правим ако някога аз имам момче, а ти момиче и вземат да се оженят.Тогава ще си ми сват.
И като, че ли е казал Амин!
И вече почти 10 години сме заедно, от които 4.5г. като семейство.
|