Леле, каква романтика извира от тази тема
При мен нещата не са толкова романтични, но пък много стоплящи
Познавахме се със Жорката от известно време преди да станем сериозни гаджета. Учили сме в едно училище, но по онова време той не ме впечатляваше с нещо особено. После той завърши и отиде в казармата, аз си имах своя живот и не сме поддържали никаква връзка - той си имаше своята компания, аз моята. Обаче като излезе този ми ти човек от казармата.... лелеееей, какъв пич, какво нещо. Пуснал една дълга къдрава руса коса, вади един потресаващ син поглед, де що имаше мацка по квартала му се залепиха всичките Да си призная аз също му бях хвърлила око, но изчаквах стратегически Така на един рожден ден на една съученичка с него се `видяхме` по-така... изкараме нощта в дискотеката, той се напи като прасе, но въпреки това ме уговори за среща на следващия ден. А пък аз си викам - тоя бешепил, няма да си спомни, че имаме среща и ще ми върже тенекия. Ама нищо, ще мина от там да видя дали е дошъл и ако не е там няма да се занимавам повече с тоя... Е, да ама той се оказа, че е дошъл. Ходихме по кръчмета и кафенца за няколко месеца, събрахме компаниите, движихме се заедно но нямаше нищо сериозно между нас.... така да се каже само секс-връзка И така го откарахме повече от година. През това време и двамата си имахме и други паралелни връзки и двамата си знаехме за тях и си ги разказвахме, когато се виждахме Един ден обаче, спомням си, че беше 6 май, именния му ден, той реши, че иска да имаме сериозна връзка. Аз не му давах ниакви индикации, че му имам доверие или че вярвам, че ще се получи нещо между нас. Той обаче тъпо и упорито ми звънеше всеки Божи ден и искаше да сме нон-стоп заедно. Два месеца по-късно ми предложи да се оженим, при което аз се скъсах от смях и му казах, че с такъв несериозник и женкар като него никога не бих си прекарала живота. Трябваха му 2 години да ме убеди, че ме обича и че наистина ме иска. Е, убеди ме, оженихме се и с поживяхме двамката 3 години самички. После забременях веднъж, два пъти, искаме и трето, но по-нататък. Обичаме се много, мога да съм с него денонощно и никога няма да ми е скучно. Да ми е жив и здрав, защото е добър съпруг и прекрасен татко, обожава дъщерите си и е готов на всичко за семейството си.
Анна 8.12.2004
София 19.01.2006
|