|
Ох, прекрасна тема за студен ден... е аз вече излизах, че нямаше кой да заведе каката на градина и имаме бойно кръщение в студа с бебо, но не мисля днес да повтарям отново геройството... Затова ще чета подробно историите като заспи малкия и ще ви напиша и моята набързо.
Понеже винаги съм била луда глава реших, че ще уча във военно училище. Там вече учеше мой братовчед. Вечерта преди изпитите отиваме моят тогавашен приятел, аз и още едно момче и майка ми на портала пред училището да търсим въпросния братовчед да даде ключове от една квартира в Плевен... е да ама след луди разправии с дежурния се съгласиха да го извикат, а той избягал "в отпуска" (забравил, че ще ходим). Идва едно момче, ама непознато. Аз стоя отпред - той пита, кой търси Михаил, защото не очаква непознати, а аз "ООО, това не е Мишо" и се врътвам на пета и си тръгвам. Майка ми е говорила с него, дала телефон... Мина време (това е последните дни на юли)... приеха ме, започнах училище, мина клетва, мина "оцеляването" (нещо като Сървайвър, но по-военно)... и идва ред на първата отпуска... Прибирам се... започват безкрайни кавги с приятеля ми, за това че все пак уча там, колко мъже има там и така... Веднага казах, че съм до тук в тази връзка, защото всичко започна да издребнява много. Карам ужасна отпуска, която съкратиха, заради президентските избори 1996 година и се наложи да тръгваме по-рано, но сме изпуснали влака... баща ми тръгва да ни кара за София с братовчед ми, че да хванем поне връзката... аз беснея по лъвски (нищо не ми е наред в първата отпуска, пък и училището далеч не тази романтика, която съм си представяла). На гарата в София се срещаме с група колеги, единият постоянно повтаря, че му е затворена любимата книжарница и дори не може да си купи някакъв специален химикал (трябва много да е впечатлил баща ми, защото той му подари един фирмен)... Във влака вече същото това момче ми казва, че вече се познаваме, а аз най-нахално му заявявам пред цялата компания, че като измисли нещо по-оригинално може пак да се заговорим и се зачитам в книга... така до Плевен... това е 3ноември, на 24 януари вече бяхме гаджета... и от тогава до сега - все заедно...
|
Re: Как и къде се запознахте с бъдещият татко? [re: jana]
