С дни не мога да събера мислите си да споделя спомените си за един запомнящ се човек като Жени. Спомням си я усмихната, щастлива. Излъчваше една ведрина, радост дори и в напрегнати моменти когато хич не ти е до усмивки.
Една от първите ни срещи беше през ранно лято. Беше облечена със светли дрехи и шапка с периферия. Беше бременна с първородния си син Васко. Леко запъхтяна, но лъхаше на щастие.
Спомням си как малкия Васко и беше посинил раменете и ръцете от хапане. Хапеше само нея.
Спомням си миризмата на нов офис и ние двете в една стая борехме заедно една срещу друга проекти, слушахме музика. И двете обичахме да споделяме опита си (моя далеч по-малък онези дни), да се тласкаме напред. Тя беше с толкова спокоен дух - не викаше, не се оплакваше, без подлост и злонамереност.
Спомням си как обсъждахме из офиса дали пълнее или бременее. Оказа се второто и се роди Радо.
Обожаваше да говори за децата си. Много се впечатлявах, въпреки че бях далеч от темата, а после като я наближих ми беше много приятно да си чатим.
Като разбрах, че е бременна отново и издирих ника във форума за да следя как се развиват без да досаждам накрая. Много ми беше мило да чета закачливите и теми. Невероятна майка!!!
От нея знам, че е "трудно пуйче и момче да се отледат" и "момчетата се раждат момчета, а момичетата - жени".

На 29ти получих емайл от приятел с новината. Първата мисъл ми беше, че е недоразумение и веднага отворих форума да се убедя, че е писала същия ден и съм права. Незнам след кой постинг започна главата да ми увира, но ... Голяма трагедия! Какви ли не мисли ми минаха през главата оттогава, но за съжаление не могат нещата да се поправят

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от gugu на 02.02.08 06:37.