От вчера влизам, чета в темата и не мога да намеря думи да изразя какво чувствам....Не мога да повярвам, че Хепи не е с нас. Думата НИКОГА кънти в главата ми и....заливат ме настроение много мъка, после намирам утеха в редовете, даже понякога се смея на случките и забавниет мисли на Васи, Ради и Вики.
И на мен много ми се иска да ни навестявате от време на време и да ни разказвате за малките юначета, те са си наши дечица...
Искам да помогна с каквото мога и освен финансовата помощ имам конкретна идея...много ми се иска в някой по-нататъчен момент да заведем малките някъде, където искаше да ги заведе Хепи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите