Прерових до стр.100 и извадих от разни теми още няколко малко поста,Яна ако можеш ги приобщи към останалите:

Значи моите големите са много светнати за много неща....Разсъждават и не се "хващат" лесно. Изслушала съм от тях какви ли не разсъждения за това има или няма, възможно ли е изобщо да има.....Какви ли не планове са крояли, че ето на - тази година ще го "спипат" в момента, в който оставя подаръците....

В къщи няма камина, а те знаят, че влиза през камината....ами за Ради това не е "проблем" Дядо Коледа си има начин, "вълшебство" - прави една камина, влиза, оставя каквото има да оставя, излиза и камината изчезва
Когато беше на гости в моя офис за първи път (в офиса има камина) - идва при мен и тихичко, ама много ентусиазирано ми вика "Иии, мамооо, имате си откъде да влиза Дядо Коледа!!!"

Васко сега е на 9. От две години е 99% убеден, че Дядо Коледа не съществува. Миналата година беше на косъм "официално" да го обяви за измислица....и по новините дадоха един материал как го проследявали със сателит ....и сега - точно поради тази новина - е все още убеден, че съществува.

Онзи ден бяхме на детски рожден ден на дъщерята на приятелката ми - тя стана на 7 (дъщерята, бе, не приятелката ). По-голямата и сестра (почти абитюрентка) я "светнала" преди седмица, че няма Дядо Коледа и детето плакало неутешимо (разказват ми майката и каката)....След като полудуваха добре с клоун и прочие - децата седнаха да ядат и се завърза разговор помежду им по темата (ние "подслушваме" отстрани)- едни викаха "ИМА", други "НЯМА", а моя Васко - "Има, бе, миналата година дадоха по новините как го проследяват със сателит, от космоса!"

И тази година писа писмо с поръчки и за тримата братя, ама най-подробни - за него си . Поискал си е една играчка дето и миналия път я искаше - Оttо от "Super robots monkey team hyper force Go"....виждал я е в интернет и я е описал в най-големи подробности...Аз смятам, че детето заслужава да му се изпълни едно такова силно желание.....но е невъзможно....от amazon не доставят играчки в България, а май само книги.....проверявах....не че е супер скъпо или нещо такова, ама и последната ми надежда да се справя с поръчка по интернет отмря....и се чудя дали не е назрял момента да му кажа?!

Даже преди седмица - ходихме в Хиполенд да гледам за Optimus Prime (трансформър)....имаше едни дребни, които се трансформират и бяха по 10 лева и едни големи, които не се трансформират, но бяха към 43 лева....да бяха малките два пъти по-големи, макар и два пъти по-скъпи - ядваше се, ама не би....Та си викам - ще им взема два малки...ама трябва да подпитам кой да е другия....и се обаждам на Васи да питам кой е любимия на Ради....каза ми разни имена, дето ги нямаше....а бе така се завъртя разговора, че децата разбраха че сме в магазин за играчки и им пазаруваме подаръци (не са глупави, ей, изработиха ме, а и аз не мога да ги лъжа)....Ради - "ама аз такова съм поръчал на Дядо Коледа от детската градина, сега какво?"....Връщаме се ние.....с празни ръце (скрили сме ги) ...Те ни гледат очаквателно.....по едно време Ради: "А, знам - оставили сте ги в онази голяма кутия, дето е като поща, нали? и джуджетата ще ги донесат?" ....хм, пак минахме метър....

Ти да видиш продължението снощи....Ради цял ден си е блъскал главата над логическата задачка един или два трансформъра ще получи и точно кога.

Сяда при мен на масата вечерта (четях вестник, те уж си лягат), дойде по пижама....изложи всички му известни факти около мъглявите ми обяснения предишните дни в стройна и логична последователност и накрая завърши: "Искам обяснение!" "Ти купи ли го да го сложиш в оная кутия и те да го донесат или само го поръча?".....А де?! "А Васи като няма да има тържество къде ще си го получи, мм?"

Доволен беше!

"Мамо, ти точно този ли ми поръча?"

Питах го кой им е дал подаръците....

Ради: "Ами истинския май беше"
Васко: "Другия път да провериш - дръпни му брадата, така се проверява!"

Да поясня, че Ради прави разлика между "истинския" Дядо Коледа и някой "маскиран" на Дядо Коледа актьор....на вторите обикновено никак не им се впечатлява, ама явно този е бил "истински"

Виктор сяда с нас на високото столче и почва да сочи разни неща, които му се виждат вкусни и да казва или само "Ъ-ъ-ъ" като не знае какво е, или да назовава - картофче, кашкавалче, краставичка, грахче (естествено по негов си, бебешки начин)....добре, ама като почне с "Ъ-ъ-ъ" и ние почваме да се чудим и предлагаме, а той бута ръцете ни .....и ние питаме "кое?"....и той веднага сменя "Ъ-ъ-ъ" с "Кое, коееее"....последния път се оказа, че "Кое"="маслина"

Ми дай на детето да дегустира, поизмий го да не е супер кисело или солено.....то само ще покаже дали му харесва или не....

Аз съм имала 2-3 периода, в които съм си работила по проектите у дома (къси!) и хич не е хубаво, особено ако се мотат и малки деца наоколо, но дори и без тях (имала съм и двата случая). Нито работата е работа, нито домакинството е като хората, нито пък общуването с децата е на ниво. Напротив, изнервяш се, защото не можеш (или децата не могат) да отделиш едното от другото...Как си го представяте - програмирам, на печката се готви яденето, пералнята работи и малкото ти се катери по колената и гледа да ти докопа клавиатурата. Дори да има детегледачка, детето не може да разбере, че мама работи и не е достъпна за игра. Отделно от това, че е добре да общуваш с колеги на живо, а не само чрез чат или e-mail, да се облечеш като за работа, да излезеш, да позяпаш по витрините докато отиваш на работа, или както съм аз сега - да се порадваш на цветовете на гората (щото сега пътя ми минава през гората, а не покрай витрините, де).....а бе цял трактат мога да напиша, ама не е това целта....

За мен рецептата е определяне на приоритетите, разпределение (и разделение!) на времето за отделните дейности. О, не че не мога да правя 6 неща едновременно! Мога! Ама не искам!

Затова обикновено казвам, че съм щастлива, защото ВИНАГИ СИ ПОЧИВАМ . На работа си почивам от децата, като работя (концентрирано, не се обаждам по 10 пъти да чуя кой как е, защото знам, че са добре - така съм го организирала). А в къщи си почивам от работата като се занимавам с домакинството и с децата, а късно вечер - и със себе си. А всеки четвъртък вечер си почивам и от двете, като излизаме някъде с мъжа ми - кино, кръчма, приятели....Това е. Рецептата е пълно отдаване на това, което правиш в момента.... поне за мен...

Също така е вярна мисълта "Намери си работа, която обичаш, и нито един ден няма да работиш".

Хора, и нашия катун се понася към морето утре по някое време
Дочаках! То като за преди отпуска - много работа ми се беше събрала, ама сега - почивкааа...

Айде, целувки (засега безсолни), пък после - детайлите...

Само да отбележа - Виктор на 14 месеца - 8900 гр. и 77 см. - бил пораснал с 2 см и 500 грама....а, и имаме 2 нови зъбчета - един долен резец и един долен кътник (т.е. - вече са 8)! Иначе - алпинист, страшен...очи да имаш и на гърба....засмян, нахитрял, беладжийче.....ама пък най-сладкото на света!

Моите са родени в 2 без 10 на обяд, втория не се сещам - към 9 и 30 - 10 сутринта, а третия - в ранни зори - в 5 без 20. Големите са раннобудни, малчо се буди около 8.


Мисията я пишем успешна. Намерих такива найлончета - по 55 ст., оказаха се турски...взех 2.

Сутринта го измих, сложих му го и седна да закусва. При проверката се оказа отлепено и съдържанието - загубено в памперса. Явно в несръчността си съм поизхабила лепилото. Та сложих второ и се понесохме към лабораторията. Там маминия геройски изтърпя боденето на пръстчето без рев. Нямаше нови добиви и се наложи с баба да обикалят наоколо докато се изпишка отново. Тоз път, за беда, нещо отказваше да пие.

Та преди малко ми рапортуваха, че са доставили пробата и са се прибрали, след което, разбира се, нашия е пишкал поне 3 пъти ...

Сега ще чакам резултата и стискайте палци да е добър и да не са замърсили нещо пробата, че хич не ми се повтаря упражнението....


Аз пък на какво се нагледах - не ви трябва да знаете....не е красиво...
Този уикенд се самоорганизирах да почистя едно място срещу нас (ок. 7 х 3 м.). То принадлежи на отсрещния блок, ама оттам никой не се интересува, а на мен ми е пред очите. Рязаха едни стари тополи и оставиха затрупано с дребни клонки (едрите си ги изчистиха). Много затлачено беше и боклуци бяха почнали да се събират. Яд ме е, че така варварски са опустошили един люляк - ама един-два клона има и са цъфнали. Другия люляк е почти оцелял.
В събота се включиха и децата (и те с голям ентусиазъм), а в неделя, представете си, метох улицата - 2 огромни чувала само от място 6-7 метра дължина покрай бордюра. Улицата е под наклон и не е виждала ни миене, ни метене от общинските служби за тази една година, откак живеем на нея. Съседните улици ги метат отвреме на време - нашата все я подминават....И така - отнесох 3-4 похвали и доооста повече учудени или съчувстващи погледи. Някои може би си мислеха, че нещо съм наказана, ха-ха. Никой друг не слезе да се включи.
Не знам дали ще ми стигне ентусиазма и търпението да прекопая местенцето и да засадя цветя, но вече си купих малки градинарски инструменти - 4 неща за 10 лева от Практикер и няколко пакетчета семена от непретенциозни цветя за по 79 ст.
Така ми се иска и тук улиците да чисти и приветливи като на местата, където съм била на запад, а една птичка пролет не прави.

Пак вчера, рано сутринта простирам и чувам една баба от отсрещния блок (съседния от другата страна) - излиза и казва "пейката си е тук, и лалетата са си тук", успокои се и се прибра Ужас....всеки очаква да бъде окраден и затова никой нищо не прави.....
Та от този блок старците отдавна са изчистили и прекопали мястото пред техния, което е от нашата задна страна, посадиха цветя и много хубаво стана. Само дето нашия строител още не си е вдигнал един фургон и не мога да се насладя напълно на гледката.

Та така....улично-битови неволи....прането ми остана неизгладено, но поне вече не е толкова мръсно наоколо....

Като каза "баирите" се сетих - средния ми син, тъкмо проходил...извиваше стъпалцата навътре. На равно - колкото по-продължително ходеше - толкова по ги извърташе, накрая се настъпваше и падаше. А ходихме веднъж в Боженци пак по онова време - ми нито веднъж не падна детето по ония калдъръми и наклони! Аз си го обяснявах с това, че всяка крачка му е различна и я преценява отделно и специално и повече внимава, а на равно се увлича и бърза и затова се настъпва и пада...

Аз също съм от кафеджийките Но не пуша - пробвала съм като студентка, но не ми хареса, не ме влечеше и просто спрях. Нямам нужда. Бих казала, че живея предимно в среда без цигарен дим и това е чудесно.

Обичам кафе - еспресо с мъничко захар и без сметана, освен ако не е виенско - със сметана на розичка.

Нес-кафе - рядко и ако е бъркано - т.е. - да има пяна

Докато бях бременна и кърмех първите две деца - много ми се пиеше, но не пиех. Чак към четвъртия месец - по едно в ранния следобед "Айде, мама, за мен кафенце, за теб след малко - капучино" (хаха - кърма с вкус на кафе)

Ама сега с третото - не съм спирала, пък не мисля че детето е по-неспокойно или по-безсънно, напротив - Вики е спокоен, засмян, саспива лесно, буди се с усмивка и е най-неплачещото бебе, което познавам, а аз познавам добре поне 3

Е, гледам да не прекалявам - 2, максимум 3 на ден и то преди 17 часа...все пак нощем трябва и да се спи, нали.


А, говорили сме си. Да не преразказвам....ама сме имали интересни разговори.

Например - най-големия ми син като беше на 2-3 години и се интересуваше, аз все му казвах, че в корема на мама има едно зрънце - първо е колкото оризче, после колкото бобче, сливка, ябълка....растат му ръчички и т.н. и като дойде време да излиза почуква и дава знак и мама отива в болницата да раждааа...това обяснение вървеше доста време, докато една вечер (мисля, че брат му вече беше роден - разликата им е 2 г и 9 м) - къпех го и изведнъж той ме попита директно "А кой слага зрънцето в корема на мама?" Аз в първия момент се стъписах, но не го показах и единственото, което ми дойде наум да отговоря беше "Ами, таткото".
Реакцията беше неочаквана!
Той толкова се очарова от това. Първо каза "Тааакааа лиии?", а после "Значи и аз като порасна ще мога да сложа зрънце и да стана татко?" Мисля, че в този момент сякаш преоткри ролята на таткото в семейството. А беше едва на 3 години.

Мина доста време преди да попита "А как точно таткото слага зрънцето?"
Сега е почти на 9 и още не съм му обяснила, макар покрай новото бебе да имаше поводи да пита. (първия му въпрос като му казахме, че пак чакаме бебе беше "Казвайте кога точно сте го направили!" )

Естествено - чувал е за секс, вероятно знае и че в резултат на секса се получават бебетата, но няма точна представа как става това. Казала съм му, че трябва още малко да порасне и ще му обясня.

Какво ни се случи снощи....

Бебчо от няколко дена ходи успешно на гърне....майка ми го слага. Та оставам аз вечерта с трите деца сама за кратко - майка си тръгна, мъжът ми още не си беше дошъл.

Слагам го на гърне. Пишка. Викаме "браво" и прочие и отиваме до бебешката да вземем нов памперс. В тоя момент тати се прибира с цветята. Цункане, гушкане, хвалби, пак "браво" и отиваме на дивана да сложим новия пам. Батковците си се занимават нещо на компютъра, таткото някъде наоколо - преоблича се....оставям бебето на дивана, оградено с едни възглавнички...беше съвсем кротък и ставам буквално за минутка да хвърля памперса и да измия гърнето...

И по едно време....БАМ!...пауза...и неистов рев....
Така ревеше, че беше спрял да диша...
Чисто нова, синя и добре изразена цицина на челото с отбелязано ръбче през средата...беше паднал по корем (по лице) от около 40 см височина и беше уцелил крака на холната масичка...

Тъкмо се канех да приготвям вечерята...ама няма как....набързо се облякохме и айде в Пирогов....
Слава Богу - нищо тревожно!
Докато чакахме - още две "изтървани" бебета се появиха....викам си на акъла - не съм само аз такава....и аз не знам каква...невнимателна, несъобразителна....

Батковците се държаха много добре - грижовни и мили. Пазеха го да не заспи в колата, успокояваха ме...сладурчета!

И така: Пазете малките - особено в преходния период, когато стават по-подвижни, уж още не ходят, уж не стават, уж не пълзят....но не им знаете възможностите, не знаете какво ще им хрумне. Шило в торба не стои.


Ами не - ти го объркваш с това поведение - караш му се и го пошляпваш и веднага след това го цункаш и гушкаш. И какъв извод правиш само? - че си много милостива...

Не е нужно да има караница и пердах - просто трябва да си твърда. Което е забранено - е забранено. Критикуваш постъпката, а обичаш него. Иначе то какъв извод си прави? Ако направя беля и после се усмихна мило, или заплача, или си придам тъжен вид - ще ми простят и ще ме погушкат - т.е. - ще ми обърнат специално внимание. Значи следващия път - за да привлека внимание - трябва да направя нещо забележително - по-голяма беля...

Ако имаш възможност прочети "Да възпиташ син" - там има глава посветена на ограниченията. Правилно поставените ограничения (граници) всъщност дават увереност и опора на детето. Иначе то непрекъснато търси докъде може да стигне, докъде е нашето търпение и противоречивите сигнали го объркват - ту караница, ту пердах, ту прощаване и гушкане...и това прави детето неспокойно и нервно и поведението му все повече ни влудява.
Преразказвам съвсем свободно - може и да не съм точна в интерпретацията, но прочети все пак малко за детската психология или се посъветвай със специалист за твоята линия на поведение - как да реагираш на едно или друго поведение....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите