Ами те големите в един момент могат да ти станат "съюзници"
Значи моите големите са много светнати за много неща....Разсъждават и не се "хващат" лесно. Изслушала съм от тях какви ли не разсъждения за това има или няма, възможно ли е изобщо да има.....Какви ли не планове са крояли, че ето на - тази година ще го "спипат" в момента, в който оставя подаръците....
В къщи няма камина, а те знаят, че влиза през камината....ами за Ради това не е "проблем" Дядо Коледа си има начин, "вълшебство" - прави една камина, влиза, оставя каквото има да оставя, излиза и камината изчезва
Когато беше на гости в моя офис за първи път (в офиса има камина) - идва при мен и тихичко, ама много ентусиазирано ми вика "Иии, мамооо, имате си откъде да влиза Дядо Коледа!!!"
Васко сега е на 9. От две години е 99% убеден, че Дядо Коледа не съществува. Миналата година беше на косъм "официално" да го обяви за измислица....и по новините дадоха един материал как го проследявали със сателит ....и сега - точно поради тази новина - е все още убеден, че съществува.
Онзи ден бяхме на детски рожден ден на дъщерята на приятелката ми - тя стана на 7 (дъщерята, бе, не приятелката ). По-голямата и сестра (почти абитюрентка) я "светнала" преди седмица, че няма Дядо Коледа и детето плакало неутешимо (разказват ми майката и каката)....След като полудуваха добре с клоун и прочие - децата седнаха да ядат и се завърза разговор помежду им по темата (ние "подслушваме" отстрани)- едни викаха "ИМА", други "НЯМА", а моя Васко - "Има, бе, миналата година дадоха по новините как го проследяват със сателит, от космоса!"
И тази година писа писмо с поръчки и за тримата братя, ама най-подробни - за него си . Поискал си е една играчка дето и миналия път я искаше - Оttо от "Super robots monkey team hyper force Go"....виждал я е в интернет и я е описал в най-големи подробности...Аз смятам, че детето заслужава да му се изпълни едно такова силно желание.....но е невъзможно....от amazon не доставят играчки в България, а май само книги.....проверявах....не че е супер скъпо или нещо такова, ама и последната ми надежда да се справя с поръчка по интернет отмря....и се чудя дали не е назрял момента да му кажа?!

Даже преди седмица - ходихме в Хиполенд да гледам за Optimus Prime (трансформър)....имаше едни дребни, които се трансформират и бяха по 10 лева и едни големи, които не се трансформират, но бяха към 43 лева....да бяха малките два пъти по-големи, макар и два пъти по-скъпи - ядваше се, ама не би....Та си викам - ще им взема два малки...ама трябва да подпитам кой да е другия....и се обаждам на Васи да питам кой е любимия на Ради....каза ми разни имена, дето ги нямаше....а бе така се завъртя разговора, че децата разбраха че сме в магазин за играчки и им пазаруваме подаръци (не са глупави, ей, изработиха ме, а и аз не мога да ги лъжа)....Ради - "ама аз такова съм поръчал на Дядо Коледа от детската градина, сега какво?"....Връщаме се ние.....с празни ръце (скрили сме ги) ...Те ни гледат очаквателно.....по едно време Ради: "А, знам - оставили сте ги в онази голяма кутия, дето е като поща, нали? и джуджетата ще ги донесат?" ....хм, пак минахме метър....
и да видиш продължението снощи....Ради цял ден си е блъскал главата над логическата задачка един или два трансформъра ще получи и точно кога.
Сяда при мен на масата вечерта (четях вестник, те уж си лягат), дойде по пижама....изложи всички му известни факти около мъглявите ми обяснения предишните дни в стройна и логична последователност и накрая завърши: "Искам обяснение!" "Ти купи ли го да го сложиш в оная кутия и те да го донесат или само го поръча?".....А де?! "А Васи като няма да има тържество къде ще си го получи, мм?"
Днес ще му го дадат в ДГ....да видим довечера дали ще е доволен....
Доволен беше!
"Мамо, ти точно този ли ми поръча?"
Питах го кой им е дал подаръците....
Ради: "Ами истинския май беше"
Васко: "Другия път да провериш - дръпни му брадата, така се проверява!"
Да поясня, че Ради прави разлика между "истинския" Дядо Коледа и някой "маскиран" на Дядо Коледа актьор....на вторите обикновено никак не им се впечатлява, ама явно този е бил "истински"

Днес съм мама на пълен работен ден! Майка я боли зверски кръста - и тя не знае от какво....настинала е....седи си в къщи, лежи и пъшка и почти не може да мръдне...миличката...
Така че от петък съм си в къщи и сега се гледаме с Вики. Батковците са кой на у-ще, кой на ДГ, тати на работа....
Аз пошетвам, ходя по терминатора да предотвратявам бели с някъдееее....ммм 30-40% успеваемост... Таман разпиля и попрегледа едни книги за Linux на баща си....и едни CD-та.... А като стана да събирам след него - веднагически се настанява на моето място на компютъра..... Пък трябва и да готвя....ааах...поне Васи ще напазарува като се върне от у-ще, че никак не ми се ще да се обличаме и двамата и да излизаме.... И кафе даже още не съм си направила....айде отивам да правя, че да се освестя малко....май съм загубила тренинг да съм мама на пълен работен ден



Имах каишки за Виктор, ама не ги ползвах.....1-2 пъти пробвах и видях, че не става....като тръгне да пада или да се навежда за нещо си, какво? вдигаш го на каишката да виси кат' прани гащи...не ми беше удобно....
Но спомените са ми най-ярки от прохождането на Васко, въпреки че беше отдавна, нали ми е първи, пък и тогава най-много висях по градинките...."Форума" ни беше пред църквичката в Красна поляна, бяхме една група 5-6 майчета на бебета на една и съща възраст....ясно си спомням как спокойно паркирахме количките и си лафехме и пиехме кафенце, как после броузехме Г-образни и си викахме "ей, веднъж да проходи, че да се изправя като човек"....после и това стана, но радостта ни беше кратка, защото доскоро непреодолимото стъпало на алеята към улицата стана съвсем преодолимо, а на малчовците им стана любимо занимание да обикалят църквичката и да ни изчезват от погледите....и съвсем скоро след това вече можеха да тичат трябваше да ги гоним я за да не излязат на улицата, я за да не налапат нещо.... Виктор така проходи между двамата си братя.

Ми аз нали за това казвам, че съм привилегирована
За мен е важно разнообразието, също така си обичам и професията и работата ми, проектите ми ми носят не по-малко удовлетворение.
Знам, че има майки, които са се посветили изцяло на децата, дома и семейството и смятам, че този техен избор е също достоен за уважение. Хората са различни...
А NikiFin, ти съвсем скоро ще се присъединиш към майките с 3 деца и сама ще видиш. Особено с близнаци - ето това наистина ми изглежда сложно!
Има моменти, когато не ти стигат ръцете, има моменти, когато ти се ще да се клонираш. Особено, ако порасналите вече, но все още не самостоятелни деца изявяват в един момент разнопосочни желания - един иска да излезете на разходка, друг - не - не можеш да пуснеш единия сам, нито да оставиш другия сам в къщи, после - къде точно да се отиде, или пък какво да сготви мама, или пък на какво да играем, или коя точно книжка мама да прочете за лека нощ и т.н., и т.н.....и всичко това все пак съобразено с режима на бебето.... Но всичко това е част от радостта да си майка. Човек колкото повече задачки има, толкова по-добре се справя....оптимистично погледнато

Ах, ле-леее....местене с новородено....това даже не искам да си го мисля...Като знам какъв е катун само около него
Не знам, не знам - можеш да вземеш първенството по трудност....ама и мойта не е лесна...майка все се чуди как се сгъвам още - клякане, качване, слизане, навеждане - всичко практикувам. Хиляди дреболии - да ги прецениш, подредиш....прашно....
Пералнята се върти кажи-речи нон-стоп. Отделно пера и гладя всички бебешки дрешки - ей така, помежду пълненето на кашоните Първолака ми е в края на учебната година - вечер домашни проверявам, малкия пък току се сети "Къде ми е еди-кое-си?" - "Ами вече е опаковано в багажа..." Аууу - следва утешаване, обясняване.... Ама види му се края. Пък и после - ново човече - в нов дом! Живот и здраве.... Ох, пък малкия като се тревожи, милия - "Мамо, ми ако умреш преди да сме пораснали, кой ще ни е майка?" Сигурно още помни пустия кадър от филма със София Лорен отпреди няколко месеца вече, дето една майка умря след раждане от кръвоизлив...Боже, няма да си простя, че можа да види това....
Как да го успокоя? Все ми се гушка и гледа да е до мен...Душичка!
Добре, че си има занимания - 2 представления минаха - тържеството "Празник на приказките" - моя - в централна роля - Педя човек. После пък - по танци - такива са сладки - особено в народни носии . Скици големи! Хайде, скоро и ти ще разправяш за вашия екшън по местенето!

Момичета, много ви благодаря за прекрасните пожелания!
Трогнахте ме, че сте се сетили и че си мислите за нас.
Аз напоследък бях доста заета в работата, а и имаше проблеми с нета покрай дъждовете, та не съм се много навъртала насам...
Вчера обаче си взех свободен ден и на воля се развихрих в приготовленията.
Направих и питка за прощъпулник. Стана чудесна - най-хубавата, която съм правила досега. За съжаление на Виктор вчера не му беше много ден за ходене. Едвам успях да го снимам изправен в мъжкия му тоалет. А предните дни свободно ходеше по 4-5 метра между двама души. Да не говорим в неделя колко много ходи по една равна алея без да се държи за когото и да е - само го пазех от разстояние. А вчера - гледа хитричко, аха да тръгне към мен и се гушва в дядо си.
Пак за съжаление на нашия тати му се наложи да се прибере чак към 20:30 (по обективни причини) и Виктор се беше поизморил. Та разстилам на пода бяла покривка, търкулвам питката и той гледа и не ще да тръгне...подканихме го, тръгна и за всеобщо голямо изумление подмина сергията с всички примамливи предмети и се насочи към една бутилка Фанта встрани Върнахме го в правия път го оставихме прав пред предметите. Всички го гледат очаквателно, снимат го, а той взе че ревна и за утеха си грабна една четка за рисуване ...и така....стоеше прав с четката в ръка и си ревеше, маминия....после вечеряхме и по едно време го пуснах пак свободно да си циркулира и втори път отиде при предметите и този път взе чук, остави го и пак взе четката за рисуване....та така, хора, имаме си и артистична личност в семейството, няма да са всички компютърджии, я. Ако беше взел четката и мишката - да кажем, че ще стане дизайнер, ама четката, в комбинация с чука - може я художник, я скулптор, пък може той да стане архитект....старата ми мечта....
(аз като малка рисувах, даже в 7ми клас кандидатствах в художествената гимназия, но като ме скъсаха на изпита, просто спрях.....по-късно бях страхотна по математика, но никога повече не си помислих, че мога да рисувам, и така архитектурата отпадна....и завърших информатика)
Та такаааа.....пък тоалета му беше много готин, или поне аз много го харесвам. Беше с ризка и си приличаше на момченце (щото аз преди все виках как другите на една годинка си приличат на деца, пък Вики още си ми прилича на бебенце, да не говорим, че е едва 8 кила и половина - горе-долу, де, в понеделник ще го меря)

Е, айде сега - сряда - това го видях тук, в този клуб, и то в последния месец....преди това не го бях чувала. Ако тръгна да се съобразявам с всичко дето чувам, ще лудна....
И на другите ми деца прощъпулника беше на първия рожден ден, така че може да се каже, че това вече е традиция в нашето семейство
Иначе много ти благодаря за това, че си пуснала темичка и най-вече за чудесните пожелания...

А иначе със сигурност нямаше да им се размине на предметите, ако бяха забранени , ама ей на! - предложени на тепсия не се оказаха особено атрактивни...
А имаше интересни нещица....особено детския микроскоп на Васко (учен, биолог, химик и прочие) или пък маската за инхалации (за медицинските професии), която е с една връзка, а той напоследък види ли връзка - слага я в устата, та даже мислех, че няма начин тази да не му се види вкусна с чудесния си син цвят , или мишката, към която особено много се стреми като ми е на коленете пред компютъра или онази отвертка, която навремето привлече Ради с оранжевата си дръжка.... Обаче човекът е артистичен - четката, та четката! Дано му е на късмет!

Аха, тая снимка има да ме весели дълго
Иначе с баба и дядо са голяма комбина. Баба го гледа по цял ден и много се разбират. Гушка я, целува я. Дядо му пък е главния "треньор" по самостоятелно ходене, ритане на топка и други. Как имат сили - не знам! Толкова са всеотдайни! Да са ми живи и здрави!
Гора пред балкона нямаме за съжаление - улица, тротоар, малко зелено (онова затлаченото, дето го чистих), паркинг и отсрещния блок.....проза. Но, слава богу, по улицата има няколко големи дървета и етажа ни е на височината на короните им. Понякога там се навърта една катеричка.
Има и една голяяяма череша в съседния двор, където живее един несретен дядо, ама клоните са толкова високо, че май и стълба няма да помогне да се обере....така че само гледаме отрупаните с череши клони, облизваме се ....и купуваме от "Голям праз".... Тоалета - какво да кажа - детето замалко да остане без собствен тоалет и да ползва този на батко си Ради. Нали беше гръмовина и тресковина напоследък и хич не можах да пообиколя. Предния ден избягах замалко от работа и намерих панталона, обаче ризката, която харесах беше за 2-3-годишно дете (беше с дълъг ръкав, жълта, ама по към охра, с фино каре в тъмно-синьо, а бе - готина, сега, не мога да я опиша)....Викам си - вземам го, пък за нагоре - ще видя - може и тениска....Добре, ама на самия РД, нали си взех свободен ден - излязохме с Васи - тепърва поръчахме торта - пак последната възможна минута....после да пазаруваме в РУМ Черни връх....и хоп - намерихме нашата ризка - точно каквато си я представях....Жирафа просто ни каза "Аз съм вашия жираф" - много го харесахме....а и батковците намазаха... Съвсем заслужено! Васко много ми помогна да замъкнем торбите до нас, че предния ден с тати така и не напазарувахме с колата - нали мач, дъжд...такива неща... Организацията на семейните празници е трудна, ама тренирам и събирам сили за юлската серия

За добро или лошо - нашия тати не е футболен фен. В нашето семейство, май само аз гледам футбол. Което не пречи тати да се радва много на юнаците. "Футболната" дружина се е отдала на рицарство в момента
Виктор и той хваща меча, обикновено най-дългия, и тича подир батковците.
Вечер четем "Приказки за рицари и принцеси" (на големите).

А малчо сега се е захласнал (като че ли за пръв път толкова много) по бебешките картонени книжки с картинки. Където може - издава звуци, "гушка" някое животинче, дето му е мило....скица! Щурчо от кога разправяше, че нейния "чете", пък Вики тогава сякаш не им обръщаше много внимание.
Ради и той се учи да чете (сам) - срича. Аз му казвам, че ще се научи - има една година предучилищна, после първи клас, а той ми заявява - "Аз пък искам да се науча преди да навърша 7". От дума на дума стана ясно, че не знае как да прочете "ъ" и "ь". Обясних му и сега се оправя малко по-добре.
Оня ден като лудуваха - Радо носи Виктор и изведнъж така го хвърли на дивана, че му блъсна буквално темето в една по-твърда част. Направих му забележка, след малко обаче сценката се повтаря. Направо изтръпнах и казах по-рязко "Радоо". На Виктор това му се видя забавно и го повтори - за пръв път каза толкова ясно името на брат си и оттогава не пропуска случай да каже "Радоо". На никой друг все още не казва името. А Търново е прекрасно, както винаги. Нищо, че беше леко облачно. И аз много исках да случим на спектакъла "Звук и светлина", най-вече заради децата, но нямахме тази възможност. Радвам се, че вие сте се насладили. Нищо - следващия път....

Моя Вики още с една бебешка перушинка на главата, дълга е, ама тъничка.
Тати все вика да сме го подстрижели, че да се сгъстяла....Аз не давам, на мен така си ми е хубав - има време - ще се сгъсти. На батковците си е гъста....

Моя Васко така беше много състрадателен в детската градина и колко деца е успокоявал и е водил за ръчичка по стълбите, нагоре към стаите....като ги вижда как реват и как се притесняват майките...отива при детето и почва да му говори....детски работи, но искрено....ама много успокоително им действаше....
Сега училището му е в стачка (Ради е на градина - само другата седмица и те щели да стачкуват 2 дни) и си е у дома с майка и Виктор. Учи го да играят на криеница - големи са скици! Виктор казва повече думи. Много е сладък, вкл. за пръв път го чух да казва "К'ия се" преди около седмица - скри се зад гардероба, после лееекичко показа глава, погледна хитро и каза "К'ия се"...ама такаа...подканящо....сякаш искаше да кажа "къдеее си, не мога да те намеря" ...и оттогава взеха да играят с Васи.
Други любими са: коте, кола, куче, цвете, свети, скачат, чувала (казва го като иска да спи и да му го сложа или сутрин като иска за му го махна), отскоро казва, че МЪЖ! . Започна и той да друса дупето като чуе музика - образ безподобен!
С гърнето имаме регрес - вече не ще да ака там, ами ходи и се крие някъде (да речем - пак там зад гардероба - пълни си памперса, а после отива при някой от нас и дава ясен знак, че иска да го пременим) Храни се добре, харесва му нашата храна и не можем да седнем спокойно да се храним - винаги е с нас и се започва едно ъ-ъ-ъ-ъъ и сочене, докато не уцелим каквото си е наумил да опита...
Много са му бързи пръстчетата и ръчичките - пипа къде ли не - най са му любими кухненските шкафове и стаята на батковците

Колкото за бързото развитие на вторите, третите - ами така е - деца най-лесно се учат от други деца. Така беше и е с Ради, така е и с Виктор. Ради гледа във всичко да е равен на Васко, а разликата им е 2 г. 9 м. Научи се да кара колело с 2 колелета още на 4, почти едновременно с Васко - голямо му беше, трябваше някой да му помогне да тръгне, после кара, кара, пък като реши да спре викаше "Спираааам" и някой трябваше да го посрещне....и за колко други неща е така...
Виктор малко като бебе си го гледам още - сякаш не искам да порасне бързо, но страшно ме радва с всяка нова дума и то най вече като изтърси нещо неочаквано и на място, нещо което не повтаря току-що казано от друг или многократно повтаряна ситуация "въпрос - отговор". Примерно вчера - бяхме в спалнята и аз искам да излезем, гася лампата и го викам към коридора, който е светъл и той изведнъж казва "тъмно" - толкова ясно. Никой не го е учил на тази дума, питах , майка - със сигурност не е - с нея е по светло....това още веднъж показва, че те разбират много повече отколкото могат да изразят, складират си информация там някъде в малките мозъчета и когато са готови - изказват на глас мислите си. На мен поначало ми е интересно да ги наблюдавам КАК точно учат децата, самия процес..... Така Ради навремето ми беше събрал очите - на 4 години реши пред очите ми без грешка около 20 задачи със събиране до 10 - имаше различни варианти - събираемите и резултите (избор от три) са картинки, събираемите - картинки, а резултатите - числа, обратното - събираемите - числа, резултатите - картинки и накрая - всичко в числа. От 23 задачи - сбърка на 21-вата...чудех се как го прави, защото определено не броеше - отговаряше бързо. Е, може някъде на късмет, ама 20 ...Виктор сега обича да реди една кула от кубчета с различен цвят и размер - висока пирамида. Много е задобрял - търси поредното парче из цялата стая, намира го, слага го и тогава минава на следващото....накрая гордо оглежда творението си и отново го разпилява...

Ходихме до "Патиланци". Ради искаше на голямата джунгла. Малчо го пуснах на малката с придружител - Васко. Те двамата уж хубаво си играят, ама най-малкият Патиланец се скъса от рев, ама никак, никак не му хареса като за пръв път...то и на мен не ми хареса и май скоро няма да повторим.... Доста шумно, направо враждебно.....а, бе, лудница....не ми хареса! Аз ли нещо не съм била в настроение, или наистина има промяна в атмосферата?

Ето с тия кубчета - първо аз (или някой друг) ги редя. Той ме следи с интерес и едва дочаква да сложа последното, за да ги бутне. На следващия етап започнах да му посочвом кое да ми подаде, за да продължа строежа. Той сътрудничи, но отново мотивацията му е - за да стане по-бързо готово за бутане. Пробвала съм да разделя строежа на 3 пирамиди с по 3 кубчета - веднага разваля малките, за да дострои голямата. На следващия етап строя до някъде, а после му казвам кое следва и го карам той да го сложи. Понеже те трябва да паснат точно - не може да се слагат накриво - помагам ....и така - след доста време вече - сам си строи и сам си бута.
Кубчетата са кухи и с отвор от едната страна (прибират се едно в друго). Играем и друга игра - нареждам в редичка кубчетата с отвора нагоре, а в тях слагам - пак по големина - различни топки. После го карам (то и няма нужда - отвътре му идва, де) да ги рита . След което, за да стане пак играта - трябва да ги наредим отново, а понеже аз съм се настанила на килима и не ми се става - карам го да подава топките - да видиш как на третия път вече се сеща, че най-голямата топка е за най-голямото кубче и т.н. - т.е редуваме градивен и разрушителен елемент - сещай се кое повече го кефи .Освен това неусетно учи и цветовете, големините, надявам се - защото аз казвам "Подай ми зелената", "Подай ми синята", "подай ми най-голямата"....
Имаме дървен камион с дървени цветни трупчета за товари - и там същата работа - зора е да го напърним по-бързо, за да може с трясък да го изсипе...мъжка му работа
Книжките обаче много ги обича. "Чете" си преди да заспи. И да видиш само как си ги избира - дали за коте, за конче или за кола...скица голяма!
Тези игри са кратки - не можеш да очакваш на тази възраст "да се заиграе" с едно нещо за повече от 5 минути. Всъщност може - но от майка си знам - укроти ли се едно дете някъде задълго - прави беля! Последния път като се радвах на спокойствие в кухнята, се оказа, че нашия разучава съсредоточено
съдържанието на дамската ми чанта на пода в коридора

И ние като майката козичка от "Вълкът и седемте козлета" сме научили батковците да питат "Кой е?" когато някой звъни.....И те го правят, независимо че може да са сигурни, че мама или татко се прибират.... Та звънвам аз снощи, когато се прибирам от работа и отдалече чувам едно слабичко гласче да вика "Кой е, кой е?" и стъпчици да тупуркат и да се приближават.....а то най-малкото козле! Другите пъти казваше "мама, мама....", "тати, тати..." и прочие...в зависимост от това кой си мисли че идва...

Разбирам те. Ако знаеш аз колко имам отгоре...по време на бременностите си не съм наддавала много - с първата 13, с втората и с третата - по 6-7 кила. Сценарият винаги беше един и същ - след раждането за месец-два се връщам на килограмите от преди бременността почти без усилие....след което много бързо качвам до килограмите от 9-тия месец и продължавам да качвам....и продължавам да качвам...сякаш от въздуха.....следващата бременност я почвам от по-високо ниво...и така....2004-та за пръв път почнах баавно да свалям и хоп - пак бременна - виках си - е, тоя път ще удържа положението....да, ама не...сега съм с 4 кила отгоре на тези, които съм имала в деветия с Вики...

Миналата година - лятото....реших да подходя ПРАВИЛНО и НАУЧНО и да се консултирам със специалист - ходих на ендокринолог, изследваха ми щитовидната жлеза, мериха ми обмяната, назначиха ми диета (около 40% по-малко от обмяната - т.е хапваш с 40% по-малко, отколкото гориш, за да има ефект все пак)....Вкусна беше, не ме е мъчила кой знае колко, махнах много неща, намалих други....а, бе постарах се МНО-ГО!, имайки предвид как преди това никак не ми е вървяло с диетите...Даже децата нали ги бях пратила във ваканция, че и на гимнастика ходих два пъти седмично (една съученичка се оказа, че работи като персонален треньор по пилатес, йога и пр.)

Равносметката: за първите три седмици - свалях по кило на седмица....виках си - "браво! така трябва! сваля се бавно, за да е трайно + стягащи упражнения, за да не ти висне кожата кат' прани гащи"....въобще окуражавах се, подкрепяха ме.....с четвъртото кило се борих на приливи и отливи 2-3 седмици....и някъде там се обезкуражих....видях, че усилията ми не се възнаграждават.....спрях да се меря....постепенно върнах някои стари навици (примерно аз газирано по принцип не пия, но не знам как - по едно време свикнах по 1 чаша кока-кола на вечеря, а тя много се лепи, ша знайш.....е, мога и без тази чаша.....сега просто не купувам, донякъде и заради децата, да не се научат от мен и те да пият)....и така - сега съм на изходното положение от преди половин година.... Та не знам какво да кажа....в края на краищата, човек като види, че не става - трябва да се приеме и да се обича такъв, какъвто е....иначе страда и самочувствието, и визията, и характера, и отношенията....просто трябва да сме позитивни... Не казвам, че не трябва да се полагат усилия.... Но пък за нищо на света не бих се сменила с някоя жена с перфектна визия и невъзможност да има деца, да речем....А, бе, сложно.....сори за дългия постинг...
Всъщност имам един - радвайте се и оценявайте това, което имате. Чувствайте се добре в кожата си и обичайте и бъдете обичани....Така ще имате свеж вид и жив поглед, пък макар и с някое килце в повече.... (Това е един от последните й постове)



Тук ни сподели нейните любими думички и фрази запомнени от вашето детство
* това с множественото число ме подсети как Васко като беше около 4-годишен се беше впечатлил, че някои думи в м.р. в мн.ч. завършват с -ове и беше изгенерирал ШОКОЛАДОВЕ
* Васко по принцип говореше правилно и почти няма "изобретени" думи, освен няколко:
* ФИНТОН - означава файтон . Казал я на наште в Созопол 1 месец след като го бяхме водили там на море и го бяхме возили на файтон. Около 2-годишен. Татко се засмял и го накарал да повтори, но той не пожелал докато не се сетил как е правилно да се каже;
* ДИЧО И ДИЛИЦА - вуйчо и вилица - по неизвестна причина в тези думи заменяше В с Д;
* ДЖАКЕЛЧЕ - цитирам Васко: "означава `малко братче`, но е специална дума за Ради";
* Виж, Ради има повече. Любимите са ми:
ПИМПЮТЪР (компютър) и ТИТИНЕТ (интернет), които казваше пак около 2-годишен
* Ради така в речта си казваше предлога "ПРИ" като "КИ"....например "ела ки мене"....карам го да казва какви ли не думи с при- - приятел, приказка, пристигам.....правилно!, но "ки мене"
* Васко (на ок. 3 години). Къпя го в корито и обикновено тогава изпадаме в откровения. След като надълго и нашироко сме разисквали (покрай бременността ми с Ради) предишни пъти как бебето расте в мама от едно зрънце, после става колкото грахче, колкото бобче, колкото сливка.....порастват ръчички и краченца ....и като стане готово почуква на коремчето и показва, че иска да се роди....та както го къпя - внезапно ме пита:
- А кой слага това зрънце в мама?
Аз в първия момент се сепнах и не знаех какво да кажа и отговорих просто:
- Ами, таткото....
Той беше толкова очарован! Не можете да си представите! Каза (ако можех да предам интонацията):
- Таааакааа ли!!! Значи и аз като стана голям ще мога да си посадя такова зрънце и да стана татко?!

* Това съм го писала вече, но ми е любимо и пак ще го напиша за пълнота....

Васко (ок. 4 г и 10 м.). Обядва, а аз шетам наоколо....
- Мамоо (делово)
- Дааа
- Ради навърши 2 години....(и дъвче)
- E-e?
- Ами време е да си има братче!
(по това време поради жизнения си опит Васко считаше, че хората като станат на 2 години, някакси се сдобиват с братче....непременно)
- Ами нали ти си му братче?
- Нее беее.....за малко братче ти говаря.....Ради да стане батко!


* След посещение в зоопарка Васко (ок. 3-4 годишен) разпалено разказва за ГЛЕОПАРДА....
Глеопарда това, глеопарда онова, не му млъква устата, а аз от време на време го поправям, че не се казва ГЛЕОПАРД, а ЛЕОПАРД....
На третия-четвъртия път той не се стърпя и каза нетърпеливо (придружено с характерния му тогава жест с ръка когато обясняваше нещо):
- Ти ми говориш за ЛЕОПАРД, аз пък ти говоря за ГЛЕОПАРД, разбираш ли?!

* Васко (пак 3-4 годишен)....нещо се гушкаме и гивизиме и по някое време се дръпва от прегръдката ми и със светнали очички казва:
- Аааах....мамо, излизат ли ми сърчица от главата? Защото чувствам, че ми излизат...

* Друга любима дума - ФИШОР! Означава шофьор.

* Сега се сетих и за един лаф на Ради....беше около 3-годишен.
Прибирам се от работа и те ме посрещат с "Какво ми носиш?", а аз съм купила 2 наистина огромни ябълки - а, бе, да не кажа голяма дума - ама едната беше към половин кило, сигурно. И не казвайте, че са били химия, защото НАИСТИНА бяха много ВКУСНИ.
Та отговарям, че съм донесла 2 ГИГАНТСКИ ябълки и ги показвам, а Ради тича да съобщи на татко си и вика:
- Тати-ии, мама е донесла две ГЛИГАНСКИ ябълки!
Та оттогава ГЛИГАНСКО ни e символ на голямо и вкусно.

* друг случай с Радо, пак доста малък беше, вероятно около 2 г....

Седим си в кухнята и той поиска да му дам БАНАТ и сочи неопределено към етажерката с плодовете и зеленчуците....
Аз за пръв път чувам тази дума от него и решавам, че иска банан. Вземам банан, обелвам му го донякъде и му го подавам. Той почва да яде, гризва два-три пъти и след малко ми вика:
- Ама ти какво си ми дала, аз ти поисках БАНАТ, а ти си ми дала банан!
Опубвам се аз учудено и питам какво е БАНАТ?....от дума на дума се оказа, че е ДОМАТ

* Ради, на 5 г. Виктор вече е роден и аз се занимавам с него в бебешката стая.

Влиза Радо и го чувам да казва:
- Мамо, може ли да ме УВОЛНИШ?
Обръщам се аз и го поглеждам недоумяващо и в този момент виждам, че носи белезниците от един детски комплект...
- Искаш да кажеш - да те АРЕСТУВАМ?
Кратко колебание....
- Ммм, а какво значи да УВОЛНИШ?
Обяснявам аз с по две изречения двете думи...
- Аха, значи другото дето го каза.... - и подава ръце и белезници. Цялата работа беше, за да ми покаже как умее да се освободи от белезниците

* А пък тази сутрин се оказа, че Виктор (на 1г. и 4 м.) казва една дума по същия начин като батко си Ради, когато той беше на същата възраст! Направо дежа-вю!
ПОПЛО = топло

* За възглавница - нямам точен спомен, ама това ме подсети как Радо казваше ФАВЛИЯ на хавлия

* Наскоро сме се преместили в новия апартамент и ще пускаме за пръв път миялната машина. Зареждам аз със съдовете. Слагам съответната капсула препарат като от време на врере поглеждам книжката с инструкциите.
Ради, тогава на 5 години, се върти около мен и разглежда с интерес вътрешността, буквално се завира вътре...и по някое време се показва и пита с хитри очички "Мамо, а вътре показват ли се едни малки ръчички дето да мият чиниите?"

* О, те веднъж като научат нещо и стават много стриктни....почват да те поправят даже.....примерно за глаголите в 1л. ед.ч....."не е ходиме, а ходим"....и т.н.
Обаче наскоро Васи направи грешка на езика и каза ТРЕВООПАСНИ вместо ТРЕВОПАСНИ. Усети се, но ни най-малко не се смути, а каза "Ами да, опасни са за тревата, защото я ядат, значи са ТРЕВООПАСНИ", погледна хитричко и си продължи нататък мисълта...

* Какъв ще станеш когато пораснеш?
Винаги се сещам как Васко на 3 години отговаряше "Полицай, шивач и татко"
Полицай - ясно що - сигурно 80% от момчетата го споменават, шивач - защото наскоро ме беше видял да шия нещо на машина у дома и това го впечатли, а татко - защото наскоро беше проумял, че и той може да стане татко като порасне...
А на 4 години важно, важно "Же-Пе инженер" .....защото на връщане от морето с влака, с баба и дядо, видял много "счупени влакове" и някой трябвало да ги ремонтира...
Ради пък около 4 годишна възраст казваше, че ще стане пилот, щял да има собствен самолет и да ни вози, но отдясно на него, в кабината - щял да дава само на Васи, "защото как Васи преди ме возеше на джипките!?"

* А Вики (1г и 6м) е чул отнякъде (може би от Васи) "обачеее" и го казва от време на време, ей така...придружено със съответния жест с ръчичка, сякаш обяснява нещо...

За "ПАЗЕ" (не, не мога да напиша точно как го казва ) вече писах някъде....означава ШИМПАНЗЕ
Най-смешно ми е, че си мисли, че маслините се казват "КОЕ?", защото веднъж така не можах да позная кое нещо от масата иска с "ъъъ" и няколко пъти питах "от кое искаш?", "кое, бе мамо?".....и сега като иска маслини вика "кое, кое, коеее"

* Ха-ха, на Ради весията за гнезденце беше НЕГЗДЕНЦЕ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите