Публикувам началото / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Пиша тук и моля за критики и промени и акъл за първите редове към синовете й, едвам пиша .......
ЗВЕЗДИЦА ярка станала е Хепи Мама,
сърчицето и любимо е още тук при нас,
защото любовта му толкоз е голяма,
че няма място на небето за такава страст.

Ще помним чудния живот на Хепи Мама,
ще следваме делата нейни на светица,
а понякога в момент на скръб голяма,
да черпим сили от искрящата ЗВЕЗДИЦА!

Вечна и памет...

Скъпи Васко, Ради и Вики това бе майка Ви за нас, всички от клуба.
Позволи ни да станем свидетели на любовта, която притежаваше и раздаваше.
Следващите редове са доказателство за това колко голямо бе сърцето й.

"Обичта ми не е пита
да се дели на парчета
за отделните мечета
тъй както пътя през Балкана
по-широк и хубав става
тъй и обичта на мама
става само по-голяма"
(Рожден ден в гората)

Здравейте всички майки!

Ех, да се похваля - и аз съм потретно бременна!
На 36 съм, имам две синчета - на 7 и на 4.
Не беше планирано, но се радваме!
Всички много се надяваме този път да е момиченце, но и на трето юначе ще се радваме .
Още съм много в началото. Притеснявам се, че не усещам никакви промени в себе си (освен може би, че от време на време неудържимо ми се доспива, както при първата бременност и леко набъбнали гърди). Не ми се гади....нищичко. Просто знам, че съм бременна, но не усещам нищо.
Чудя се дали това е лошо - нещо да не наред с хормони ли, що ли...
Освен това поради възрастта - риска за генетични аномалии бил повишен - май няма да ми се размине амниоцентеза...бррр...
Господи, дали не искаме прекалено много от съдбата си?!
Бъдете щастливи с децата си!

Здравейте!
Все да ви питам - кога и как съобщихте новината на другото си дете (другите си деца)?
Те на каква възраст са? Как реагираха? Какво питаха?
Моите момченца страшно много се зарадваха. Искат сестричка
Сега се притеснявам - ами ако нещо стане? Дали не им казахме твърде рано? На малкия (4) ще му се изчака чакалото още 7 месеца
Големия (7) пък все пита - "кога точно го сложихте зрънцето?", "ама защо решихте да имате още едно бебе?" истината е, че не бяхме решили, не беше планирано, но му се зарадвахме....
аз отговарям - ами за да си го обичаме и него, а той вече пита
"а защо решихте да си обичате още едно?"
той е по-разсъдлив и вече си дава сметка за трудностите, които ще изпитаме...
И двамата казват как ще помагат и т.н., но големия се застахова, че няма да става детегледачка (то нямам и такова намерение, ама явно копира от каката на едни познати, на 15, на която от време на време оставяха тяхното бебе)

Вечер като се прибера - само се боричкаме, катерят се по мене, малкия иска на "самолет"...
Гледам и малкия много-много да не го вдигам, а той ме гледа разбиращо "щото имаш бебе в корема ли?"
Но и той като твоя на 4 и половина все пита колко е станало голямо - казвам "като бобче", по нататък "като маслинка"
той се замисля и казва "ааа, маслинката не е много по-голяма от бобчето, значи не е много порасло..."
но пък мине се не мине и дава предложение за име
Всъщност за името - вземате ли предвид мнението на проекто-каката или проекто-баткото?

Здравейте!
Аз съм за 31 май!
Поздравявам ви и ви пожелавам всичко да мине леко!

При първата ми бременност при всички прегледи ми казваха, че е момиче. Да не говорим, че кой където ме срещнеше - и познати, и случайни хора, по бабешките методи - всички също твърдяха, че ще бъде момиче. Единствено бабата на мъжа ми - на 85 - веднъж каза, че според нея е момче. Тя милата, не доживя да го види - почина 9 дена преди да се роди.
Една случайна жена в магазин ми взе ръката и каза - Ти искаш момче, но ще бъде момиче и недей да съжаляваш. Много се учудих...
Аз наистина в мислите си се отнасях към бебето като към момче. Вероятно набита представа. Във всички шедьоври на избразителното изкуство е Мадоната с младенеца, нали? все момчета...
В деня на термина (аз родих на следващия ден) за пръв път лекарката каза - май е момче. Аз подскочих - как така? - нали досега беше момиче?. Тя пак се позагледа и вика, а, може би е било пъпната връв...
И на следващия ден - изненааадааа!!!!
МОМЧЕ
Като казаха на таткото и на наште, всички ахнали - ама как така? да няма грешка?
Е, нямаше грешка - 7 момчета се бяха родили този ден и нито едно момиче. Пък и аз го видях като го извадиха и вдигнаха да го носят.
Чух някой да казва - "На война е!" Като се раждат само момчета, ще има война...
А 7 месеца по-късно започна войната в Югославия и падна бомбата в Горна Баня. Направо се разплаках тогава. Хранех си бебето и слушах радио....
Но това са бабешки деветини....той света така се обърка....
Каквито и да са ви децата - нека са здрави и ви носят много радост!

На мен ми е трета бременност, ама напълно съм забравила подробностите - вече се надявах да го усетя в близките 1-2 седмици. Помня, че беше нещо около 4-ия-5-ия месец, ама чувам, че при следващите бременности било по-рано. Според календара в bg-mamma би трябвало най-рано да го усетя на 28.12...Направо нямам търпение - помня, че беше приятно усещане...Можеш да го погалиш и то ще ти отвърне...и със сигурност знаеш, че е живо....
На последния ехограф в 12 седмица не мърдаше, само сърчицето му тупаше....спи си бубата и това е

Аз след две бременности - най-накрая на третата разбрах, че не се препоръчва ядене на пастет - случайно в една книжарница се загледах в една малка книжка с най-важните неща за бременната. Много се изненадах..На синовете ден през ден мажа филии с пастет, ама не ям

Здрасти!
Не сме се изгубили, ама много работа напоследък....
Новото при мен е, че при последния преглед лекарката категорично разпозна отново МОМЧЕ. В 16 г.с.
Мъча се да свикна с тази мисъл. Този път вътрешния ми глас казваше, че ще е момиче, за разлика от предишните два пъти. Особено първия - когато казваха, че ще бъде момиче, а мойто шесто чувство се оказа по-правилно и родих момче.
Синчетата също искат сестричка и то много, а сега ще трябва да подготвя почвата за братче.
Иначе прегледа мина добре - гледаха го през корема и после през влагалището, за да се види по-добре пола. Втория път ми показа даже чурката. Всичко му е наред. По размер си отговаря на седмиците. Много мърдаше - направо размяташе крайници като вятърна мелница
Дадох кръв и за БХС - сега очаквам резултата леко притеснена. Заради възрастта - 36 г. - май ще искат амниоцентеза, пък на мен не ми се иска - все пак имам две живи и здрави деца, ама ще видим...

Здравей!
Първото родих на току-що навършени 29 - беше продължително и трудно първо раждане. Второто - малко преди да навърша 32 - бързо и лесно, а сега - на 36 ще родя третото - надявам се пак бързо и лесно!
Успех ти желая, и не го мисли - не си стара - престаряла

Благодаря!
Пожелавам ти и на теб преди всичко прекрасно бебче, пък ако е и момче, както искаш - още по-добре! Е, на мен ми се иска да има и повечко снахички , че моите юнаци един ден ще пораснат. Колкото до различните мнения - ами така си е - божа работа. Аз и друг път съм споменавала в друга тема как за първото ми дете и доктори, и познати и непознати - по научни и бабешки методи - всички викаха МОМИЧЕ, ама никой не позна. Аз затова се учудих на категоричността на сегашната ми лекарка. Каза го, написа го и се подписа дори! При нея грешки нямало....хм, ще видим! А иначе и аз се шегувам, че съм най-красивата жена.....ама в къщи Междувременно май ще трябва да си сменя розовата лентичка със синя Айде дано върви леко!

Здравей!
Не му се плаши на втвърдяването. Ако не боли - нормално е.
Ох, как чакам с нетърпение този момент, когато ще усещам истински ритници....
Кажи нещо за живота в голямото семейство...Братя или сестри имаш, или от двете по едно. При мен разликата между най-големия и бебето ще е почти 8 години. А между малкия батко и бебето - 5. Притеснявам се да не е голяма. Дали ще са си близки? Дали малкото, особено ако е момиче, няма да се чувства изолирано от игрите на батковците?

Ммм, радвам се за теб
Те и моите много се обичат, ама и много се бият - мъжка му работа...
Иначе са обичливи. Малкия все гледа да не е по-долу от батко си във всяко отношение. Дори по малко пише и смята . Големия много го дърпа напред. Учи го на разни неща. Големия ми е по-интелектуален тип - разсъждава. Малкия е по-добър в неща, свързани с движение - спорт, танци - разликата им е 2 г и 9 м , а се научиха да карат колело почти едновременно, а също и ски....
Колкото до износването на дрехите - ами така си е - неизбежно е. Особено ако нещо е качествено, хубаво и има още живот в него, а пък ако е и скъпо... Аз от сега гледам да има баланс и разбира се купувам нови неща и на малкия. Понякога той си харесва нещо от батко си и пита - "това като ти умалее, нали ще ми го дадеш?" - скица ми е той И така - радвам се когато повече българи се решават да имат повече деца. Отношението на околните понякога е странно. Мислех по едно време да пусна анкета на подобна тема - като се почне от " ауу, как ще ги гледате, осигурите образование, жилище....", "що не си гледате кариерата", "не сте ли чували за контрацептиви" и се стигне до най-добронамереното "да сте живи и здрави!", което за радост е най-често срещано, но понякога в подтекста се улавят и другите неща...

Чувствам се чудесно - тази е най-леката от трите, макар че и предишните не бяха тежки. А бе за трите бременности я са ми се събрали десетина пъти гадене - я не. За тази - преполових я - досега само 3. Помня от предишните - от седмия нататък - имах киселини. Сигурно и сега ще е така.
И двата пъти досега раждах нормално.
Първия път - не ща да си го спомням - мнооооооого продължително и много изтощително. Накратко - водите ми се пукнаха една сутрин, но по-скоро сълзяха, а не течаха. Отидох в болницата да съм под наблюдение. Цял ден - нищичко - нито болки, нито контракции. Те като ме приеха - направиха клизма и аз цял ден не ядох нищо - само вода. Вечерта ми биха инжекция - предполагам да не стане инфекция поради спуканите води. Чак след полунощ се почна - контракции, болки, а и бях в една стая срещу родилната зала и гледах как раждат другите - докато една акушерка не се сети да затвори вратата. Казаха ми че на сутринта ще родя. И това ме крепеше. На сутринта - изненада - само 1,5 см разкритие , а вече бях на края на силите си - неяла, неспала, търпяла болки цяла нощ. Почнаха да ме пребъркват час по час да ми помогнат за увеличаване на разкритието. По някое време ме включиха на системи. Родих чак около 14 часа. С епизиотомия.
Втория път обаче бях ходила на упражнения - подготовка за раждане - за разтягане и дихателни - родих за по малко от 3 часа - от първата контракция до излизането на бебето. Още малко ако се бях забавила - сигурно щях да родя на стълбите. Изобщо не очаквах да стане толкова бързо, съдейки от предищния си опит - но като стигнах болницата - разкритието беше вече 8-9 см и направо ме пратиха в родилна зала. Въпрки всички упражнения за еластичност, които бях правила - и този път епизиотомията не ми се размина . Казаха, че тъканта около шева на първата остава нееластична.
Сега пак ще раждам нормално. Надявам се пак бързо. За епизиотомията - може би пак няма да ми се размине....
Но не съм си и помисляла за секцио - това си е коремна операция. Представи си - разрярват всички тъкани да стигнат до бебето. Мен са ме оперирали от киста на яйчник и от апандисит - и двата пъти съм се възстановявала за по 9 дена. Така че секцио - за нищо на света...това си е мое мнение, де. Сигурно ще срещнеш и много във възхвала на секциото.

Здравей,
Ами как се реших?! Не стана с много мислене
Малкия като беше около 2-годишен се замислихме, ама не много сериозно. Уж щях да си слагам спирала, ама знаех, че сложа ли я в този момент - край. Пък аз, ей така, вътрешно, все ми се искаше и дъщеричка. Нашия тати обаче има дъщеря от първи брак и на него щеше да му е четвърто...така и не се решихме тогава за бебе, а и аз не се реших на спирала. Хапчета пък - абсурд за мен - не съм от тези дето могат да спазват режим... Сега стана случайно и всички много се зарадвахме. И синчетата, а и таткото . И момче да е - пак ще е хубаво. Децата казват, че щели да бъдат "тримата братя и златната ябълка", ако е братче, но и на тях им се иска сестричка...
А бе хубаво си е. Материално сме добре, макар и не богати. Имаме стабилно образование и професии. В България сме си. Засилихме се и си купихме по-голямо жилище. От две години се оглеждаме, ама не много сериозно. Сега обаче нямаше как и за месец и половина намерихме, а и ипотечен кредит си уредихме. Дано успеем с довършителните работи преди да се роди бебчо, че иначе не знам къде ще го слагаме. Сега много по-лесно се решавам да купувам да речем скъпи детски енциклопедии, атласи, а и други неща - знам , че ще има кой да чете и инвестицията си струва. Същото се отнася за качествена зимна екипировка - якета, грейки. Иначе човек си мисли - бързо ще умалее - я нещо дето да изкара сезона . Сега ИМА СМИСЪЛ Ще се справя! Бабите също помагат. Този път мисля да тръгна на работа когато бебчо е на 6-7 месеца. С второто тръгнах като беше на 8. Ама ипотечин кредит - не е шега работа. Ще видя - майка или гледачка... Тъкмо ми потръгна добре бизнеса и кариерата, но дори за миг не си помислих да го махна, въпреки че не беше планирано.
Щастлива съм и пожелавам на всеки такова щастие!
Здравей,
На мен ще ми е трето и трябва да ти кажа, че най-много сега го мисля.
Първия път - вятър ме вееше на бял кон. Никакви притесниния - просто някаква увереност, че всичко ще бъде наред. Раждането мина неочаквано продължително и изтощително за мен, вероятно за сметка на леката бременност. После и бебето като се роди - всичко ми идваше отвътре. Не се съмнявах дали постъпвам правилно. Знаех какво да правя и толкоз. Втория път - пак лека бременност, а и кратко и леко раждане. Имах повече съмнения и тревоги по време на отглеждането, отколкото по време на бременността. Вероятно заради натрупания опит.... А сега - не питай... Случиха се разни случки с по-близки по далечни познати.... На втората ехография уж ми показаха ръцете на бебето, но аз нещо не видях добре. После гледам в интернет - доста дълги трябваше да са - леле като се притесних - ма ли ръце - едвам изтраях до следващия преглед, където размахваше крайници като вятърна мелница После поради моята гранична възраст се тревожех за Даун и амниоцентеза - слава богу - не се наложи.... Сега пък съм в непрекъснато очакване на ритници. Тези леки потрепвания дето чувствам, сякаш не са достатъчни. Днес съм на преглед и така се вълнувам Но то си е казано - който трупа знания, аз бих казала - и опит - трупа печал.

Ех, тези дето са си на морето са друг случай...на тях всичко им е там, вкл. личния педиатър...
Но моето ще се роди на 31 май, живот и здраве - в средата на септември ще е само на 3 м и половина, а това значи - кърмене, евентуално адаптирано мляко, може би сокчета, а и първите каши и пюрета...
Представи си да се помъкнем с три деца - всяко от големите със своите изисквания + всички такъми на бебето - шишета, помпа за кърма, средства за стерилизация, за преваряване на водичката и т.н. - да не изброявам....
Не помня имунизационния календар и не съм сигурна дали по това време ще имаме първите ваксини дори...
Първото ми дете се роди през юли и за пръв път го водихме на море на следващата година през октомври - последните няколко дни от сезона. След нас затвориха Слънчев бряг . Времето беше чудесно. Той беше проходил. Хранеше се нормално. Пътьом си взехме и мойта баба - тогава на 76 - взехме и съседна стая в хотела, та можеше и да мръднем малко без бебе вечер. Пък и тя се зарадва да види морето за последен път... С второто на море не ходихме през лятото (той се роди през април), защото бяхме планирали екскурзия в чужбина през септември - само ние.
Но пътувахме с кола из страната да посетим моите баби - с дете на 3 г и бебе на 3-4 м...ее, голямо приключение беше....не мисля, че ще имам сили за второ издание.

Значи за моята свекърва много хубави неща мога да кажа, грижовна е, угажда ни и като цяло сме в много добри отношения, макар и да не мога да я чувствам толкова близка като майка ми. Когато се роди първото ми дете, особено в началото, и аз имах такива моменти - щом го гушне и нещо ме жегва... Никога не съм реагирала лошо, не сме се карали, е и мен са ме дразнели някои съвети, но съм ги премала за сведение и съм си правела каквото си знам...
Според мен това е РЕВНОСТ, най-примитивна ревност, за секунда те жегне, ама ти иде да сбиеш някой. Според мен щом си го осъзнала, ще го преодолееш.
Имаше една тема за гушкането - дали ще се разглези - и аз там казвах - ами нека го гушка и т.н., но си признавам, че и аз съм имала моменти дето през главата ми е минавало "Е, защо го взе сега? Само го глези, после на мен ще ми се откъснат ръцете..." и други подобни.... Това е просто ревност. Когато го осъзнаеш става по-лесно. Аз като си го гледам бебето - не давам да ми се бъркат, но също така гледам да не се бъркам като го оставям на бабите и на таткото. Казвам си основните изисквания, а детайлите ги оставям всеки да ги решава според разбиранията си и ситуацията. В края на краищата - те са ни отгледали нас и сме станали човеци и мислят само добро на внучетата си. Е поносило един плетен елек отгоре - много важно - като си го вземеш - сваляш елека... Да не говорим, че първото ми бебе като стана на 20 дена и се наложи да вляза в болница, а на майка току-що и беше свършила отпуската дето беше взела да ми помага...на кой мислиш го оставих - на свекърва си....Ако ми беше отношението като твоето сигурно нямаше да оцелея....
Е, имаше нещо дето трудно преглътнах - наложи се да ми бият антибиотици. Понеже съм кърмачка в този период - събрах цял консилиум да реши какъв точно антибиотик да ми дават, за да може бебето да поема кърмата. По цял ден в болницата се изцеждах, за да пазя кърмата, намерих хладилник, създадох си организация и всеки ден пращах, за да му дава, макар и с биберон....Свекървата обаче решила , че все пак по-добре да не я дава - не била сигурна с тоя антибиотик, пък дали били стерилни шишетата, пък нали съм в болница и т.н. това обаче ми го признава чак като излязох...леле като избеснях... Не знам - може и за добро да е било, но тогава просто избеснях....Бебето ми постепенно се отби, вероятно като е карало 10 дена на биберон, пък и беше малко лениво на сукане - едвам добутахме до четвъртия месец... Та след това дълго оклонение - в заключение мога да кажа - осъзнай и преодолей ревността си и ще ти стане по-лесно, а след време ще се радваш, че има на кого да го оставиш, когато ти се наложи...

Все пак да допълня, че децата трябва да правят разлика кои неща подлежат на споделяне, например играчки, и кои - не, например шише, кърпа за лице, четка за зъби и т.н. Моите след периода "мое си е" по едно време бяха станали много дашни , та трябваше да обяснявам - важно е като тръгне на градина да знае да не си дава шишето с вода на други деца, а също и да не пие от чуждо шише, че нали се сещаш - вирусите само това чакат. Иначе - като се роди малкия, баткото ни беше около 3 - много се гордееше, че има братче, ама биеше наред децата в махалата само ако се осмелят да пипнат количката - направо майка-орлица Сега са на 7 и 4 и половина - пак спорят за играчки - от сто неща - единия като хване нещо - веднага и другия го иска, но категорично съм им казала, че по две няма да купувам и по-добре да има разнообразие и да нямерят начин да се разбират, иначе слагам нещата в един чувал и ги давам на децата дето нямат играчки. Разбрани са, съгласяват се, ама мъжлета - от пустата борба за надмощие - понякога няма как да не се ступат - така растат. Уча ги, че братчето им е най-близкия чевек на света, а приятелите са по-важни от играчките.

Здравей,
Едно мога да ти кажа - успокой се и си гледай детето все едно е ЗДРАВО дете!!! Чу ли? Моето първото - роди се мъничко - 2900 - на третия ден му чуха шум на сърцето, ама беше петък...да не ти разправям що рев изревах до понеделник, докато разбера какво точно е...Преди това все ме питаха "ама сигурна ли си, че е родено на термин?", "ама нещо малко недозряло ни се вижда", "ами трудно се адаптира" - нищо не обясняват - само те плашат. На шестия ден ни пратиха в трета градска - там са супер-специалисти и имат страхотен ехограф...Едвам му налепиха вендузките по малките гърдички, а той реве като за световно, та и аз с него.... Оказа се "много шум за нищо" - някаква незатворена дупчица с големина като от карфица, която се затваря при първия плач спонтанно, но понякога - не и тогава от само-себе си минава до към шестия месец. Така и стана... Тогава лекарката там точно това ми каза - кънти ми в ушите - "отглеждай го като здраво дете"....така и направих . За главата не мога нищо да кажа, на снимката ми изглежда съвсем нормално....
Просто се успокой, мила!
Здравей!
Моите са момчета - сега на 7 и 4 и половина. Чакам и бебе
Двамата ги е гледала гледачка от малки и нея много я слушаха. Даже мисля, че от всички най-малко мене слушат , но това е друг въпрос.
С малкия съм имала ситуации като описваните с най-малкото. Каквото му кажа, все не е съгласен. Номерът беше да го накарам той да определи нещата как да станат - и ето, не щеш ли - той сам казва това дето и аз съм мислела да му кажа, но като излиза от него - го прави с желание. Примерно сутрин като се събуди го питам какъв е плана - ще пишка - понягога не ще - хитрина - "аз ще те преваря, хайде да се състезаваме", ще се мие, ще се облича - какво да облече, ще закуси - какво да закуси и т.н. - През цялото време му давам да прави избор от приемливи за мен неща - примерно тази или онази блуза - естествено няма да го пусна със сандали в снега, филия с пастет или топъл сандвич с кашкавал и т.н....просто му създаваш илюзията, че то избира какво да прави, че то решава - като леко го насочваш с въпроси, обяснения или уговорки. После за забавленията - ще четем, ще строим, ще караме кола или на разходка... и т.н. малко бавно е, но първо детето разбира, че му се чува гласа, престава да се тръшка и става по-конструктивно, започва да ЧУВА това, което му говориш, а и да се съгласява ... понякога.... Голямото - малко неадекватно за възрастта ми се струва такова поведение. И моите се карат и се бият, ама на 5 години определо се разбирахме. Не ходи ли на градина? Създай му самочувствие, че е голям, ще ходи на училище, че е умен - учи го разни неща - букви, цифри, смятане.... друго - пускай им аудио-касетка с приказка докато играят - стават по-тихи и се заслушват .... не видео - не можеш да строиш къща или караш кола и да гледаш филмче, но като е аудио-приказка - хем научават нещо, хем си пазят тишина, за да чуват... и повече разходки, за да се налудуват и да изразходват енергия навън...
Успех! И не се отчайвай!
Пък и поговори с родителите - нищо лошо да споделиш с тях....

Ами донякъде зависи от подготовката на по-голямото дете. Моя голям син беше на 2г и 9 м , когато се роди братчето му - ей, голяма радост, голяма гордост! Много го обича, хвалеше се на всички, гушкаше го, пазеше го никой да не го пипа. Когато повивах бебето на спалнята - лягаше до него и само повтаряше "две братчета, две братчета" .... и специална дума измисли за него, която казваше с много любов, а веднъж ми довери "...означава МАЛКО БРАТЧЕ, но е специална дума за Ради".
Сега разбира се се бият и какво ли не, но пак се обичат... Наскоро малкия, който иначе хич не се дава, след като беше дразнил батко си и беше изял пердах, идва при мен и ми вика "Не искам вече да го обичаш него, само мен" Така че, ревност все пак има - проявяват я и двамата в отделни моменти, но трябва търпение и много да им се говори. Ние винаги ги учим, че братчето е най-близкия човек на света, и един ден, когато нас няма да ни има, ще се уповават един на друг. А иначе, има едно стихче от "Рожден ден в гората" - сюжета е как на малък мечо му се родила сестричка и лошата сврака му казва, че от сега нататък мама само нея ще обича, мечето избягва в гората и т.н. Та накрая мама меца казва "Обичта ми не е пита \ да се реже на парчета \ за отделните мечета...(тука малко забравих...)...тъй и обичта на мама \ става още по-голяма"

Моето първото бебе, като беше на 11 месеца - буквално спря да се храни след лека настинка. Готвех му, не и не....Преди това, кавото му сложех в устата - ядеше без проблеми. Аз рева, то реве...разпитах всички мами в градинката за идеи...
И по едно време, реших да спра да се тормозя, все ще прояде...Една приятелка даде идея да му направя топъл сандвич с кашкавал - ЯДЕ!
И вярвате, или не, но това дете кара така почти до 3-годишна възраст - кой какво яде, той - топъл сандвич с кашкавал и краставица . Пиеше много сокчета, а също хапваше някои плодове - ябълки, банани...Изкуствени стимулатори на апетита не съм му давала... На ръст и килограми вървеше добре, чак сега преди да тръгне в първи клас - наддаде повечко, но не е дебел.

Хе-хе , моя втория син го водих за втори път точно на "Храбрия шивач" в театър 199. Беше пак така около 3-годишен. Първия му театър мисля беше в кварталния, в Красна поляна - и там не изгасиха напълно осветлението, бяхме на първи ред и го изтрая...беше май за трите прасенца.
Обаче, в 199 - всичко друго му беше интересно, само не и какво става на сцената, бяхме на 12 ред мисля - "онзи чичко там отзад какво прави?", "откъде идва музиката?", "ами кой говори сега?" и т.н.....И като загасиха, и като се почна рев - уплаши се детето....добре, че тати ни чакаше в готовност отвън, та го взе, а ние с баткото догледахме...
Но сега обича да ходи....не е имало последствия, не е сънувал кошмари...

В "Красна поляна" (там живеем сега) сме в ЦДГ 140 "Тинтява" - една червена къща на 2 етажа с хубав двор с големи дървета, поддържана трева и що-годе свестни катерушки и люлки.

Госпожите са перфектни - големия ми син толкова много неща научи. Дори мисля, че сега в първи клас - в 35-то е - са занижени изискванията. Готвеха им вкусно. Големия там прояде всичко благодарение на една блага лелка.

Имаха представления 1-2 пъти годишно, отделно танци, английски и футбол - платени.

Никога не са ни рекетирали за каквото и да е - давахме 20 лева в началото на годината за нови боички и т.н., за коледен подарък и по 2 пъти в месеца - за куклен театър по 2 лева - никога не са ни искали да носим препарати, тоалетна хартия или други подобни. Имат си медицинска сестра по всяко време. Логопед минава и ги преглежда в началото на всяка година... А, бе - с една дума - доволна съм и децата са доволни... Дори баткото се притеснява, че ако преместим малкия "ами не може - той няма да научи същите неща като мен".
Дано пак свестна градина намеря, че нещо на първо четене ми се виждат много заспали като минавам покрай тях - дано е поради сезона

За мен важното бе, че шава. Сърцето тупа и размера си отговаря точно на седмицата. Термина ми е 31 май. Само главата ми казаха - 4,3 см май беше, ама не помня. Аз толкова се бях уплашила, че не го усещам, че само ми трябваше да видя, че е добре... За малко в петък да ми се размине гледането - лекарката вика - айде след 2 седмици на безплатно 3D - да ходим на училище за родители и т.н.
Аз и викам - това добре, ама не мога да изтрая - дадох 20 лева да се успокоя.
Този път пола не се виждаше хич, въпреки че миналия път беше категорична - момче. Та плахо се надявам още и моите синчета да се сдобият със сестричка.
Но важното е, че почнах вечер по малко да го усещам и да го различавам от перисталтиката на червата. Камък ми падна от сърцето..

Ох, не знам какво очакваш да се случи след 1 година...
Моите са на 7 - първи клас и 4 и половина - втора група и най-често са си по леглата към 22:00, в най-добрия случай - 21:30, но дори да са в леглата - малкия преди 23 не заспива. Виж, баткото е изморен и като подуши възглавницата му трябват 10 минутки да заспи. Така че романтиката почва след полунощ, ако и аз не съм заспала дотогава . Понякога заспиваме, но пък ни идва настроение посред нощ - и пак си е хубаво, децата спят дълбоко...

Ами ние си имаме "четвъртъци" - свекърва ми ги взима от училище и градина и ги гледа у нас. Ние пък ходим на кино, на пица и т.н. и се прибираме когато си искаме. Малък недостатък е, че става късно и тя остава да спи у нас, но то пък няма пълно щастие. Иначе и тя е доволна, че ги вижда - в останалите дни майка ги взима, те също са доволни - баба прави мекички, чете им, угажда им, пък и ние сме доволни, че можем веднъж седмично да мръднем някъде на спокойствие.
Не мога да си кривя душата - и едните, и другите родители много помагат в това отношение. Мине се, не мине - и децата са "командировани" - ту при едните, ту при другите баба и дядо...
Иначе нашия Свети Валентин мина на 8.02, когато празнуваме годишнина от сватбата

Еднакво ли се обичат децата? Дори не мога да допусна, че може да ги обичам различно. Любим цитат: "Обичта ми не е пита \ да се дели на парчета \ за отделните мечета".... и по-нататък "тъй както пътя през Балкана \ по-широк и хубав става \ тъй и обичта на мама \ става само по-голяма" (това е от "Рожден ден в гората", препоръчвом ти я да я прочетеш на по-голямото си дете, ако е в предучилищна възраст)

Естествено - децата са различни. Васко е по-състрадателен, по-чувствителен, по-отстъпчив, по-отговорен, по-аналитичен. Ради е по-инат, по-упорит, някак по-суров и категоричен (Като кажеше "Х мин. ще ти се сърдя", беше съвсем сериозен ....или пък хлипа нещо, гушкам и потупвам по дупето и питам "успокои ли се?", а той "още ме успокоявай...") Виктор си е слънчице - много е благичък засега . Всеки си има определени потребности и изисква отделен подход. Примерно Ради в периода около 4-год. - за всяко нещо трябваше да го питаш, да обясняваш, да чувства, че и той взима решение - като се почне от това накъде да му се разреже филията първо - напречно или надлъжно ( и до такива детайли сме стигали) и се стигне до това как и къде да прекараме съботата...
Уча ги, че те са си най-близките хора на света и че трябва да се подкрепят и взаимно да се уважават и зачитат. Така те разбират, че ако сега някой е ощетен заради друг (примерно сега не може да се играе на криеница, защото бебето спи), то в друг момент, когато те имат някаква потребност (тихо, защото батко учи), тази потребност също ще бъде уважена. Ако сега гушкам повече бебето, то и те са били гушкани като бебета, и дори повече...а и те толкова го обичат малчо, че няма място за ревност. Е, те се съревновават помежду си, момчета са...един е по-добър в едно, друг - в друго. Казвам им, че всеки е специален и различен и ако днес Ради е по-добър на футбол, то е защото е тренирал. Васко пък е по-добър в други неща, защото е по-голям и някой ден Ради също може да го настигне....т.е. - уважават се индивидуалните и възрастовите особености и потребности....

Бебе Виктор се роди на 7 юни рано сутринта в 5:20 след кратко, но трудно раждане - приложиха форцепс - много добре - няма никакви следи от него.
3550 г., 51 см. - най-голямото ми бебе!
Много е красив и добре оформен!
Заради преносването - 7 дена - водите били малко и зелени и кални - бебчо беше на антибиотик.
Вече сме у дома и сме много добре!
Батковците много се радват!
Щастлива съм!

Изчака го.
Вчера ни изписаха, а тази сутрин рано-рано замина на море с детската градина. Така че поне един следобед си бяхме и с трите деца
Те идваха и в болницата да го виждат и да го погушкат и погалят след третия-четвъртия ден, когато вече не беше на системи и ми го дадоха в стаята.
Много са мили и грижовни!
Големия ни батко много се разстрои като не го видя първия ден, а сега много му се радва!Всеки ден ги чувам....големите. Малчо - чувам му гласа докато говоря с другите - как се смее, как ломоти нещо неразбираемо - направо държи речи или пък вика "Дедооо". Обаче щом му дадат слушалката - прислонява си главичката, притихва и се усмихва и ме слуша....нищичко не казва...слуша мама...и аз му говоря. След втората седмица ни домъчня и ходихме да ги видим (7 и 8-ми). Добре бяха. Нашите как се справят - не знам. Имат си 2 басейна - малък за бебчо - много топъл и голям за всички останали - по-хладък. Дядо им е направил люлка. Карат колелета, ходят до реката (Дунав). Дядо им е направил лъкове и стрели. Колибка щяха да си строят....Сега за 21-ви и 22-и пак ще ходим. Васко става на 9
Дано сте отпочинали и сте в добро здраве - след малко ще изчета какво си писала....
Не съм си виждала юнаците вече 10 дена и няма да ги видя поне още 1 седмица. Но си говорим. Даже и Виктор преди малко ми побърбори на неговия неразбираем бебешки език - преди само мълчеше и ме слушаше с прислонена към слушалката главичка (за разлика от миналото лято когато беше при мен и щом чуеше баба по телефона все нещо гукаше и ломотеше). Със сигурност ще са пораснали . Васко вече ми стига до брадичката. Майка казва, че Виктор нямал изхранване - все си търсел нещо за хапване и като бил гладен казвал "кааша" Мъчно ми е вече....а после как ще свикна отново с подвижната лудница - не знам.....ще ходим на море от 16 август, но си давам сметка, че за мен почивката беше досега

Ами готино е да си имаш село....да е жива и здрава баба - и тя има РД 3 дена след Васко - той на 9, тя на 89 Още копа и полива (ако не я види татко, хехе)- отде ги взима тия сили?! Ама вече има разлика - навремето с брат ми - все боси ходехме...а моите като ги гледам - ако не са в басейна, са даже и с чорапи....луда работа. На Виктор обаче му харесва да е бос на тревата А за Виктор и Дунава.....че му е първата река, верно е...на снимката как изглежда - все едно реката си е лично негова, а?! Ние като бяхме там преди десетина дена едвам го навих да пробва малкия басейн ("Карибско море"), а сега ми казват, че вече не могат да го изкарат от водата и дори влизал в големия ("Северния ледовит океан") и водата му стигала до раменете. Направо се втрещих майка като ми каза....нали се сещате - веднага си мисля как ще се подхлъзне, ще потъне ...ама майка казва, че никога не е сам, разбира се. На Васко още не съм купила нищо, ама имам списък с желания . Иска:
- Игра, подобна на "Моята България";
- Едно светещо пумпалче като едно дето имаше, ама му се счупи;
- Книжка "Алиса в страната на чудесата"
и май имаше още нещо, дето не се сещам в момента...ама е скромно детето...
Нооо...и Радо има желания послучай РД на батко
- играта "Монопол";
- химикалка с невидимо мастило (четяло се със специално фенерче) - ей това ако някой каже откъде да го намеря....

Ами, Вики е добре. Стана на 3 месеца. 62 см, 5200 г. Много е слънчев - усмихва се, гука, "говори", когато и аз му говоря или на батковците по телефона...
Правим масажи и гимнастика на стъпалцето да се изправи и се надявам, че напредваме....Досега е пробвал само сокче от ябълка веднъж - уж му харесва, ама мляска, хили се и плюе (с кафена лъжичка му давам). И реших да отложа малко, че голям масраф, пък само се цапаме... Батковците закриват сезона в Созопол с баба и дядо. Времето им е хубаво. Ще се върнат чак на 14-ти вечерта. На другия ден по-големия е второкласник . По-малкия ще бъде в нова детска градина и ще ми трябват ден-два за профилактичен преглед и т.н. А мама се наслаждава на последните за годината спокойни дни , че от другата седмица ме връхлитат всички задължения и отговорности...
Вече почти нямам кърма - кърмя сутрин и вечер, а през деня давам само малко да си цоква, за да заспи, да се успокои или нещо подобно...Та се чудя дали не е време вече да взема да ги боря тия пусти килограми, че уж отслабнах, ама пак взех да връщам нагоре....

Здравейте, майски мами!

Макар да родих през юни, сте ми най-близки в клуба, защото с вас си изкарах бременността. Поздравявам ви всички и се надявам да сте добре - вие, вашите бебенца и семейства и с добро настроение да очаквате предстоящите празници.
И така....
Виктор е едно слънчево, засмяно бебенце.
Върви фин и висок - на 6 месеца е 6.750 кг и 67 см. Не наддава особено, но това не ме притеснява засега, защото е много жизнен и уравновесен.
Умее да се обръща от гръб на корем и обратно. Не обича особено да стои по корем. Пъшка "все едно вади картофи", както казва сестрата от консултацията.
Като го сложа седнал и подпрян с възглавници - лесно се свлича, но му харесва да седи в столчето за кола и да е с нас на масата.
Смее се с глас, особено когато батковците го разсмиват. Например ако скачат пред него - направо се залива от смях. Свекърва ми казва, че не трябва да се смее така продължително - товарело било сърчицето...Това вярно ли е - не знам. Във всеки случай - вероятно е уморително и казвам на големите да не прекаляват.
С кърменето - вече по традиция - пак изкарахме до към 4-ия месец и то с добавки. Еми, като няма - няма! Та към 4 и половина - 5 месеца започнах по малко с картоф, после морков и така...
Сега яде по следния начин:
* между 8 и 8:30 - закуска - 180 мл нутрилон 2
* между 12 и 13:00 - обяд - редувам зеленчуково или месно пюре - може би изяжда между 120 и 150 г, рядко цялото и обикновено си иска, макар и 60 мл, но да има и млекце, жълтък още не съм давала - мисля в някоя от следващите сездмици.
* между 16 и 17 - млечна безглутенова каша - оризова или плодова
* между 19 и 20 - 180 мл АМ
* между 22 и 22:30 - пак 180 мл АМ
Соковете нещо май не ги тачи много - много рядко давам някъде следобед. Вода - колкота да си изплакне устата.
Плодовите пюрета - също идват на помощ, ако случайно не е ял добре и проявява признаци на глад далеч преди часа за хранене.
Доскоро заспиваше изключително лесно - сам си мрънка и си ръмжи нещо, пее си.....и сам си заспиваше, понякога трябваше просто да го гушна за миг - дето се вика докато го пренеса на леглото и е готов.
Но сегааа....
Аз тръгнах на работа на 1. дек. Майка ми го гледа. Пак е кротък и добричък, ама ме търси, липсвам му. Вечер като се прибера - почва едни речи, "разказва" ми нещо, иска да го гушкам и това си е. С едната ръка го нося, с другата приготвям вечеря. С едното око проверявам домашни, с другото - гледам новините. Средния пък все иска да играем на криеница Сладка малка лудница! Минала е една седмица - не знам до кога ще имам сили. Вечер ги чакам да заспят, че и аз да почина малко. Лягам късно. Добре че сутрин тати се оправя с батковците...
Радвам се, че поне всички са здрави!

Мда, това с клонирането не е лошо....и на мен колко пъти ми се е искало да се разтроя най-малкото, ама на....
Смятам, че ще се урегулират нещата. Баткото си се справя с домашните - дори майка ги проверява. За мен остава приятното задължение да разпиша някоя и друга шестица. Но на втория ми работен ден - прибирам се към 7 и ми сервира, че ме чакал да правим заедно преразказ на приказката - не щял с баба си....ле-ле - "тройно занзибарско главоблъскано положение" - бебето ли да храня, вечеря ли да приготвям, за домашно ли за помагам, средния и той - все да играеме, да се гушкаме - че и с него, милия - най-малко се засичаме.... Пропуснах да кажа за зъбките - нямаме зъбки, само подути венци с белеещи се зъбчета някъде под повърхността. На първия му избиха на 7 месеца. Мисля, че има време. Важното е, че бебчо не се оплаква много. Иначе е готов да изяде на всеки пръста.
Ах - и много ме скубе - като го нося, косата ми за осигурителни въжета я има - хваща кичур и не пуска А сега попрегледах кой с какви килограми се е отчел - ама много сме фини! Къде са 8300, 7 и половина, 7, а ние 6750...пък виж колко много яде! Вярно - никак не е пухкав - никакви гривнички или нещо подобно. Те и другите сега като се замисля - май така бяха. Васко трупна килца чак като тръгна на училище...
Чудя се - да се радвам ли, да се тревожа ли. И бебето дето живее в съседния блок - балкон срещу балкон сме - 2 седмици е по-голямо от мойто, а отдавна е 8400