Разбирам те. Ако знаеш аз колко имам отгоре...по време на бременностите си не съм наддавала много - с първата 13, с втората и с третата - по 6-7 кила. Сценарият винаги беше един и същ - след раждането за месец-два се връщам на килограмите от преди бременността почти без усилие....след което много бързо качвам до килограмите от 9-тия месец и продължавам да качвам....и продължавам да качвам...сякаш от въздуха.....следващата бременност я почвам от по-високо ниво...и така....2004-та за пръв път почнах баавно да свалям и хоп - пак бременна - виках си - е, тоя път ще удържа положението....да, ама не...сега съм с 4 кила отгоре на тези, които съм имала в деветия с Вики...

Миналата година - лятото....реших да подходя ПРАВИЛНО и НАУЧНО и да се консултирам със специалист - ходих на ендокринолог, изследваха ми щитовидната жлеза, мериха ми обмяната, назначиха ми диета (около 40% по-малко от обмяната - т.е хапваш с 40% по-малко, отколкото гориш, за да има ефект все пак)....Вкусна беше, не ме е мъчила кой знае колко, махнах много неща, намалих други....а, бе постарах се МНО-ГО!, имайки предвид как преди това никак не ми е вървяло с диетите...Даже децата нали ги бях пратила във ваканция, че и на гимнастика ходих два пъти седмично (една съученичка се оказа, че работи като персонален треньор по пилатес, йога и пр.)

Равносметката: за първите три седмици - свалях по кило на седмица....виках си - "браво! така трябва! сваля се бавно, за да е трайно + стягащи упражнения, за да не ти висне кожата кат' прани гащи"....въобще окуражавах се, подкрепяха ме.....с четвъртото кило се борих на приливи и отливи 2-3 седмици....и някъде там се обезкуражих....видях, че усилията ми не се възнаграждават.....спрях да се меря....постепенно върнах някои стари навици (примерно аз газирано по принцип не пия, но не знам как - по едно време свикнах по 1 чаша кока-кола на вечеря, а тя много се лепи, ша знайш.....е, мога и без тази чаша.....сега просто не купувам, донякъде и заради децата, да не се научат от мен и те да пият)....и така - сега съм на изходното положение от преди половин година....

Та не знам какво да кажа....в края на краищата, човек като види, че не става - трябва да се приеме и да се обича такъв, какъвто е....иначе страда и самочувствието, и визията, и характера, и отношенията....просто трябва да сме позитивни...

Не казвам, че не трябва да се полагат усилия....

Но пък за нищо на света не бих се сменила с някоя жена с перфектна визия и невъзможност да има деца, да речем....

А, бе, сложно.....сори за дългия постинг...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите