|
Много е трудно да обясни целия проблем с прибавянето на флуор във вода...има толкова много статии и публикации, че едва ли ще мога да ги обобщя накратко. Най-накратко проблема е обяснен в петицията.
Искам да кажа, че не само Швеция отхвърля флуорирането на питейната вода, а почти цяла Западна Европа.
Позиции на европейските власти, отговарящи за здравето, водите и околната среда по отношение на флуорирането на водите
превод от
Единствените 3 западноевропейски държави, в които все още се флуорира водата, са Ирландия (100%), Испания( 10%) и Обединеното Кралство (11%). В Ирландия, най-флуорираната държава в Европа и една от единствените 2 страни в света (Ирландия и Сингапур), в които програмата за флуориране е задължителна в национален мащаб, се надига национална кампания за спиране на тази практика. В Обединеното кралство, скорошният опит за флуориране на Шотландия беше отхвърлен през ноември 2004г. поради яростна съпротива. А наскоро предложеният план за флуориране на цяла Англия и Уелс е довел до усилени дебати в национален мащаб.
В Швейцария от 1962г. работят успоредно 2 програми за флуориране: флуориране на водата в град Базел и флуориране на солта в останалата част от страната (около 83% от продаваната готварска сол в страната е с добавен флуорид). Поради невъзможността да се държат двете програми разделени и риска част от населението на Базел да употребява едновременно флуорирана вода и флуорирана сол, през април 2003г. градският парламент на Базел гласува прекратяване на флуорирането на водата и официално приема програмата за флуориране на готварската сол в града. Базел беше единственият град в западна Европа, с изключение на няколко области в Испания, в който се флуорираше питейната вода
Германия:
„Флуорирането на питейната вода е забранено в общия случай. Съответният германски закон позволява изключения от забраната за флуориране. Аргументацията на федералното здравно министерство срещу общото позволение за флуориране на питейната вода е проблемната природа на задължителното лечение и проблема със съдържанието на флуориди в отходните води, понеже повече от 99% от използваните флуориди попадат във водата. (Греда Ханкел-Кхан, Посолство на ФРГ в Лондон, 16 септември 1999г.)
Франция:
„Флуориди не са включени в списъка на химичните вещества за третиране на питейната вода. Това се дължи както на етични, така и на медицински съображения.” (Луис Сначез, директор на отдела за защита на околната среда, Париж, 25 август 2000г.)
Белгия:
Такава обработка на водата никога не се е използвала в Белгия и никога няма да бъде (надяваме се) в бъдеще. Основната причина за това е фундаменталната позиция на сектора за питейна вода, че не е негова задача да доставя медицинско обслужване на хората. Това е отговорност само на здравните служби. Хората, нуждаещи се от допълнителен прием на флуориди, трябва да вземат специални медикаменти, изписани от лекаря им, като са взети предвид и другите източници като храна, паста за зъби и т.н.” (Chr. Legros, директор на Belgaqua, Брюксел, Белгия, 28 февруари 2000г.)
Люксембург:
„Флуориди никога не са били добавяни в обществените водоизточници в Люксембург. Според нас питейната вода не е подходящ начин за лечение и хората, нуждаещи се от допълнителен прием на флуориди могат да решат лично за себе си кой е най-удачният начин – например прием на флуоридни таблетки за покриване дневните им нужди. (Джийн-Мари Риес, шеф на отдела по водите, Управление на околната среда, 3 май 2000г.)
Швеция:
„Флуорирането на питейната вода не е разрешено в Швеция поради отмяната през 1971г. на Закона за флуориране на питейната вода, издаден през 1962г… Нови научни доказателства или промени в състоянието на зъбите на населението, които да променят заключенията на комисията, не са получавани.” (Гунар Кузиковски, главен правителствен инспектор, Отдел за питейна вода към Националната администрация по храните, Швеция, 28 февруари, 2000).
Дания:
„Приятно ни е да Ви информираме, че според Министерството на околната среда и енергията на Дания, токсични флуориди никога не са били добавяни в обществените водоизточници. Съответно нито един град в Дания никога не е бил флуориран.” (Клаус Вернер, посолство на Кралство Дания, Вашингтон, 22 декември 1999г.)
Норвегия:
„Можем да потвърдим, че питейната вода в Норвегия не се флуорира. С други думи в Норвегия няма градове, които да снабдяват жителите си с флуорирана питейна вода В Норвегия имахме доста напрегната дискусия по този въпрос преди 20-тина години и изводът беше, че питейната вода не бива да се флуорира. Всеки човек е свободен да избере дали да използва флуоридни таблетки, паста за зъби или вода за уста, за да предотврати кариесите.” (Трулс Крогх&Торил Хофсхаген, Национален институт по обществено здраве, Осло, Норвегия, 1 Март, 2000г.)
Холандия:
„От края на 1960-те до началото на 1970-те години питейната вода на много места в Холандия беше флуорирана с цел превенция на кариес. Обаче в решението си от 22 юни 1973г. по дело No. 10683 (Budding and co. срещу Амстердам) Върховният съд отсъжда, че няма законово основание за флуориране. След това решение, беше изготвена поправка към закона за водоснабдяването за осигуряване на законова база за флуориране. В течение на този процес стана ясно, че няма достатъчна подкрепа от парламента за тази поправка и предложението беше оттеглено.
Основната причина за опозицията срещу флуорирането на питейната вода (и срещу поправката на закона) беше, че флуорирането се разглеждаше като слагане на медицински добавки в питейната вода от правителството „за общото благо”.(Уилфред Рейнхолд, Правен съветник, Директорат по питейната вода, Холандия, 15 януари 2000г.)
Финландия:
„Ние не поощряваме, нито препоръчваме флуорирането на питейната вода. Има по-добри начини за осигуряване на флуоридите, от които се нуждаят нашите зъби.” (Пааво Потери, действащ управителен директор на Helsinki Water, Финландия, 7 февруари 2000г.)
„Изкуствено флуориране на питейната вода се е ползвало във Финландия само в един град, Купио, разположен в източна Финландия, с население около 80000 души (1.6% от населението във Финландия). Флуорирането започва през 1959г. и завършва през 1992г. в резултат на съпротивата на местното население. Най-изтъкваният довод за съпротивата е правото на всеки на питейна вода без допълнителни химически вещества, използвани за лечение на ограничени групи от населението. Концепцията за „насилствено хранене” също се споменава.
Флуорирането на питейната вода не е забранено във Финландия, но никоя община не е пожелала да го ползва. Водоснабдителите, естествено, винаги са били против добавянето на флуориди във водата.” (Лиина Хиисвирта, магистър, главен инженер, Министерство на здравето и обществените дела, Финландия, 12 януари 1996г.)
Северна Ирландия:
„Водоснабдяването в Северна Ирландия никога не е било изкуствено флуорирано, освен в 2 малки района, където флуориди са добавяни във водата в продължение на 30 години до миналата година. Флуорирането в тези райони е прекратено поради оперативни причини. Понастоящем няма планове за флуориране на водата в Северна Ирландия.” (C.J. Grimes, Отдел за регионално развитие, Белфаст, 6 ноември 2000г.)
Австрия:
„Токсични флуориди никога не са били добавяни в обществените водоизточници в Австрия.” (М.Айзенхут, шеф на отдела по водите, Osterreichische Yereinigung fur das Gas-und Wasserfach Schubertring 14, A-1015, Виена, Австрия, 17 февруари 2000г.)
Република Чехия:
„От 1993г. питейната вода в обществените водоизточници не е била третирана с флуориди в цялата Чешка Република. Макар че флуорирането на водата в действителност не е забранено, то не се използва, защото тази форма на профилактика се счита за:
• Неикономична (само 0.54% от питейната вода се ползва за пиене; останалата част се използва за хигиена и пр. Освен това нарастващо число потребители (особено деца) използват бутилирана вода за пиене (подземна вода, обикновено съдържаща флуор).
• Неекологична (замърсяване на околната среда с чужди субстанции).
• Неетична („насилствено лекуване”).
• Токсикологично и физиологично оспорвана (флуорирането представлява форма на приемане на добавки, която не взема в предвид индивидуалния прием и нужди и може да доведе до заплашващо здравето предозиране в определени обществени групи, както и до свързване на флуора във водата в не биологично активни форми на флуора.” (Др. Б.Хавлик, Ministerstvo Zdravotnictvi Ceske Republiky, 14 октомври 1999г.)
На който му се чете:
На този сайт има много публикации и научни статии за рисковете от флуорирането. Имам 1-2 преведени и ще ги пусна.
|
Re: Петиция срещу флуорирането на питейната вода [re: happy_mama]
