ООООх трябваше ми временце да спра да се смея...

Моя син вместо ключове казваше ключовци и вместо канапе - накапе.
иначе почти не е променял думи.

С него трябваше много да внимавам като не слуша, защото след като му хрумна за пръв път му стана неотменим навик следното:
Аз: Марти престани, ще те накажа!
Марти: А какво собствено ще е наказанието? - гледайки хем гузно хем дяволито.
И идва ред на мама да мисли бързо, защото ако наказанието му се стори "несериозно" си прави белята и сам си застава наказан.
Най смешен беше първия път ,защото първо застана наказан, постоя, постоя и попита дали вече не му е свършило наказанието и вече може да си направи белята. Аз не бях обърнала внимание че е застанал наказан и просто онемях в първия момент.

Но върха на сладоледа при нас е една история за мен и сестра ми като деца.
майка ми ме е подканила да ям по бързо с думите че сестра\ми е по-малка а ме е изпреварила и "ме е сложила в джоба си"
При което сестричката ми ме е погледнала съвсем сериозно и е добавила потупвайки джобчето на лигавника си: Тука си ми .. и аз те цапааам!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите