Аз го казах, и далеч не звучеше в стил - Предпочитам...
Доказала съм се в сферата и на мястото, където работя, имах отличен екип от хора, които стояха неотлъчно зад мен, както и аз за тях, обаче това не може да е така, ако ме няма една година или дори и десет месеца. Освен това работата е неизбежно свързана с доста по-ранни идвания, оставания след 17 и ходене в събота и неделя. Не се оплаквам - за мен беше предизвикателство да правя точно това последните три години и половина и постигнах много, но не мога да си позволя лукса друг да остава заради мен (понеже аз ще имам почти бебе в къщи), макар че бих могла да го разпоредя... При така наложилите се обстоятелства смених длъжността с друга, която към момента е по-зле платена, но пък е по-високо като длъжност, просто заплатата се определя от пряката отговорност за хората и работата. Сега не съм началник, сега съм "дясната ръка на началника" и макар и с по-ниска заплата (не ми е намалена заради работно време или нещо - просто за тази длъжност е толкова) съм с по-добри переспективи за развитие в службата от старата ми длъжност, а и време за децата си ще имам повече.
Аз търся баланса между работата и отглеждането на децата. Искам да съм удовлетворена и от двете. Винаги съм имала ясни цели и подредени планове, но това не значи, че не мога да правя разумни компромиси.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите