Съдейки по този ти и по последния ти пост, честно ти казвам, не искам да си ми шеф. С мисъл само за кариера в главата и банкнота в душата........ ммм, не, нещо не ми допада. Мисля си, че не е проблем един човек да те убеди, че е професионалист, но в същото време да даде да се разбере, че семейството му е на първо място без едното да пречи на другото. Но ако правиш подборът на кадри единствено според семейното положение, това намирисва на дискриминация. А междудругото продавачките са с едно от най-дългите работни времена като представата за почивен уикенд при тях е мъглява.

Имах възможност да работя в предприяте, което се ръководеше от 2 шефки, които държаха непременно да се остава след работа - има, няма работа, да се седи - правело добро впечатление. Е, вече няма да прави толкова впечатление, щото предприятието е в ликвидация. И да добавя, и те двете се интересуваха само от работата и нищо друго - едната разведена с голямо отроче в колеж в Швейцария, другата мома на 40 лазарника. Не знам, имаше ли нещо, което ги прави щастливи - дори и в добрите дни, когато заводът беше претрупан от поръчки и работа и плащанията от клиентите бяха редовни..........

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите