По повод развихрилата се дискусия за конфликта между претенциите на служител и работодател - според мен нещата са решими на едно основно ниво, и то е ЛОЯЛНОСТ. Изисква се лоялност и зачитане на интересите взаимно на всяка от страните.
Не мисля, че на интервюто е добре да си премълчаваме за малките ни деца или предстоящото майчинство. Работодателят е редно да е наясно какво да очаква (предполага) при наемането ни. Ключето не е в това да крием ситуациата си, а да убедим работодателя, че както сме отговорни пред родителските си задължения, така сме и отговорни по принцип, което включва и служебните ни задължения. Работодателят, от своя страна (ако наистина е наясно с недостига на лоялни и квалифицирани кандидати за работа) би трябвало да намери компромисен вариант и от към работно време и от към спешни задачи в работата. И на самото интервю от него също се очаква откритост и ясното какво ще се иска от нас, как ще се заплаща труда ни и изобщо за всичко около фирмената политика спрямо служителите й.
... В личен план, имам добрия късмет да работя за единтакъв работодател, които не брои и не следи кой кога влиза или излиза от офиса. За него, както и за мен е важно задачите и проектите да се решават и завършват в предвидения срок. Дали половин или цял ден няма да съм на работа е от значение само да са наясно, че ще отсъствам, но после моя грижа си е дали в къщи ще си наваксвам, ще оставам до късно в офиса или няма да почивам някоя събота или неделя. Мисля, че този начин дна работа е приложим за всякакъв вид труд - всичко опира до добра организация, добър екип, взаимопомощ между отделните служители и естествено, стимулираща оценка на лоялността на служителите от страна на работодателя.
Така, моят съвет към търсещите си работа - явявайте се и се представяйте на интервютата с открита лоялност и достойнство, с претенциите да получите и същите насреща си. Само така шанса да започнете работа във фирма с наистина удовлетворяващи и вас и тях условия е най-голям.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите