Първата стъпка е да им увеличат заплащането, втората е ние да искаме повече. Аз правя всичко възможно за възпитанието и познанията на детето ми, трябва и те да правят това, за което им се плаща. И тогава вече ще започна с тях да се разправям, ако не си вършат работата. Щото вече ще има други, които ще искат да заемат мястото им. Сега никой не иска да става учител, почти няма млади свестни учители, останали сме на стария персонал и на мускули...
Т.е. моят протест няма да спре до тук и с тази стачка. Образованието е в плачевно състояние. Хич и не се учудвам на изказванията ви за преподавателите. То още по мое време най-много се учеше в математическата гимназия, затова и там отидох, въпреки че имах определено хуманитарна насоченост. Просто не ми се губеше времето по кафенетата около езиковите гимназии. Гледам и сега е така, дано моят син има достатъчно дупе да го приемат в СМГ.
Отдавна плаче образованието за промяна, ама последните 10-тина години, откак се занимавам с право и със социална дейност, само палиативни мерки. Но виждам, че и не допускат друго управляващите. Затова и си задавам въпроса: ЗАЩО???

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите