Евала.....за поста!
Като решиш да имаш дете мисля, че се знае, че идва точно с тия екстри. Безсъние, друсане на ръце до посиняване и т.н. Ако не е такова детето - чудесно! Ударили сте в десятката! Но ако е от тия, които имат нужда да се гушнат, за да се успокоят, това е най-малкото, което можеш да предложиш на детето си. Сега приветстваме децата си на този свят, трябва ли да са изплашени, самотни. Ние големите дали имаме нужда само от нахранване и преобличане...имаме нужда от нежност, а защо да лишаваме малките безпомощни същества от нежност и любов!
Знам, че има една статистика и тя гласи, че колкото повече гушкаш и носиш бебето, толкова по-самостоятелно и разбрано ставато като дете и обратно. Тия, които са "възпитавани", разбирай пречупвани, научавани, че нямат право да изискват нищо - дори и любов, после стават разглезени деца, защото си търсят внимание по други начини. А да не говорим като големи, че не вярват, че заслужават любов и привличат партньори, което ги подлагат на някакъв вид тормоз!
Гушкайте, децата си, люлейте ги на ръце....колко дълго мислите, че ще имате този шанс!?!?
А колкото до това, че се страхуваш да не свикне на ръце, то си е до детето. Моята дъщеря като стана на 3 месеца и свършиха коликите, вече не искаше на ръце - сега я люлея в столчето за хранене. А аз съм приспивана на ръце до 1 годишна възраст.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите