Да ти кажа и аз не вярвам в тази теория. По съм склонна да приема тази, в която се твърди, че почти всички системи на новороденото са несъвършени и всички гримаси, размятания на ръце и крака се дължат на случайни мозъчни импулси към мускулите. Пък и мускулният тонус на новороденото е твърде висок и това също допринася за неконтролируеми движения.

Но пък виж, отваряш много интересна тема за бебета - мисля, че те до определена възраст имат развит център на мозъка за неща, които ние не знаем, че съществуват и не вярваме. Ето какво ме доведе до тази ми полуубеденост. Преди месец, когато татко почина, Бела ни изненада и стресна много. 5 часа след като той си отиде - почина вкъщи и кола на траурната агенция го откара в хладилна камера до погребението, ние сядаме да вечеряме. Понеже в къщата на село имаме само 2 стаи, вечеряхме в тази, в която той лежеше до смъртта и си и Бела и мъжът ми седят на неговото легло. В един момент тя се завъртя на ляво към леглото и се загледа, след това се обърна към нас с репликата:"`иж, дяду...... пачи!" - в превод - "Виж, дядо плаче!" Дали в тоя момент толкова много ми се искаше той да е с нас дори и след смъртта си, но оттогава някакси не преставам да вярвам, че все още е наоколо и когато Бела ми спомене думичката "дяду" се въртя като шантава, очаквайки да го видя.... Как ми се ще да е истина и тя да го вижда.......

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите