Хм, все си мисля, че почваме да решаваме проблемите от най-крайната им точка. Т.е. има изоставени деца, търсим им домове или родители. Има деца с увреждания, търсим и на тях по-добри условия. Но замисляме ли се, че ако родителите не изоставяха децата си, нямаше да има изобщо такива домове!? Замисляме ли се и какъв процент от децата с увреждания са следствие на липсата на добра или изобщо на консултация по времето на бременността!? Замисляме ли се, че ако родителите имаха сигурността, че ще могат да отгледат 3,4 или 5 деца, или пък дете със специфични нужди, те нямаше и да помислят да с изоставят децата!? И не на последно място, ако домовете за изоставени деца ги нямаше или поне бяха на половина по-малко отколкото са сега, парите, които се отделят за съществуването им (колкото и да са малко), можеха да се пренасочват в домове като Могилино или още по-добре в модерни, рехабилитационни домове за деца с увреждания, със специфични нужди или както щете ги наречете.
Да ти кажа нямам никакви предразсъдъци, когато гледам тумбите мръсни и дрипави цингета по гетата, аз откровено си мисля, че това не може да продължава. Както и нямам предразсъдъци за майсторите, които в момента ни оправят покрива на блока - също цигани, но намерили начин да изкарват честно парите си и да отгледат и децата си нормално.
Джаста, наистина ти казвам, че не мога и да си представя каква информация имат нашите управляващи, какво виждат, какво искат да виждат и кое се правят, че не виждат и не знаят. Ако знаех, то Коко нямаше да е вкъщи в момента и нямаше да му обяснявам преди да е навършил 5 години какво е стачка....... Не знам как точно да се изразя, за да стане ясно, но общо взето мисля следното - че е крайно време да се спре да се решават нещата на парче. Т.е. сега е домът в Могилино - децата ще бъдат преместени, утре ще е друг дом и тези деца ще бъдат преместени, догодина още домове, а докато някой си играе на фея с живота на тези деца и се прави, че се грижи за тях, то в утробите на голям процент майки растат бъдещите попълнения на сиропиталищата.........
в някой прекрасен ... ден земята грабва те в плен...
|