Не мога да си представя дори мъката, която изпитвате всички. Много се чудех как точно да ти напиша това, което чувствам. Лесно е да се каже - продължавайте напред, животът е такъв и трябва да се живее.
Когато на мен ми беше мъчно за любимия ми дядо, единственото, което ме успокояваше беше мисълта, че докато аз плача сама в тъмнината, плаче някъде и той. Защото той не иска да ме вижда тъжна, а радостна, усмихната, светла... Много ми беше мъчно, че никога няма да види съпруга ми, децата ми и всичко, което по-късно съм постигнала... Но после реших, че той си ме гледа отнякъде във всеки един момент и в щастливи моменти винаги с усмивка съм се сещала за него и тихичко съм го поздравявала... "ето, дядо, това е твоят тощу-що роден внук". Това мен ме спасяваше.
Като си спомня в началото какви бяха прогнозите на лекарите на Калоян, колко жестоки и неспособни бяха... Цялото ви семейство ги опроверга...
Дани, сещай се за хубавите моменти, които заедно сте споделили и си го спомняйте с усмивка, когато в бъдеще има такива.
Ние тук всички сме с теб. Насреща сме и мислим за теб с надежда - нали си си нашата Искрица!
Цвете
|