|
Подкрепям петицията.
Момичета,колкото е неприятно да звучи ще ви споделя,че не вярвам скоро да достигнем стандарта на европеиските държави по отношение на грижите за такива болни дечица
Имах огромното удоволствие да забавлявам 4дни 30-40 деца със синдрома на Даун и други тежки увреждания в един ски център в Норвегия,където работех.Толкова бях впечатлена от грижите и лукса,който им подсигуряват,от прекрасното отношение на обслужващия персонал,от това,че към всеки четири болни бяха прикрепени по двама младежи-доброволци,освен мед.лица...
Организацията бе перфектна,имаха парти всяка вечер,а през деня игри навън в снега и вътре в басейна.Последната вечер всеки показа някакъв номер(е,при някои пляскането с ръце е голямо постижение)Пяха,танцуваха...закриването на престоя беше изпълнение на една невероятна песен за "различните хора",изпята от двуметров младеж,почти сляп,с увреден вестибулярен апарат...за да стои прав го държаха за ръце други болни дечица,заедно с доброволците и възпитателите,направили кръг на дансинга...беше един от най-тъжните и в същото време вдъхващ надежда миг в живота ми.Колко малко им трябва на тези мъченици,за да греят лицата им окъпани в щастие....И тогава и сега,докато пиша плача...
Имах възможност да разговарям с доброволци и някои от възпитателите.Казаха,че дома е държавен,отделят част от пенсиите отпускани на болните деца всеки месец,също и пари от дарения и така успяват два-три пъти в годината да организират подобен род забавление за домуващите.Било то на планина,или летен център с аквапарк.
Държа също да отбележа,че бяха много чисто и спретнато облечени,в никакъв случаи модерно или луксозно.Някои от облеклата даже бяха доста поизносени.Едва ли това,което ви разказвам може да се сравнява с болката и нещастието на българските деца от дома в Могилино или друга такава институция,но тези от които зависи тяхното по-добро съществуване,защото това не е живот,трябва първо да се докоснат до реалността на тези нещастни дечица,да изпитат болката от безизходността им,да заплаче душата им-тогава,надявам се сърцето им ще пожелае да намерят верния път и да направят необходимото.Удоволетвореността да дариш добро е едно от най-големите удоволствия в живота.Пожелавам на управляващите да го изпитват мнооооого често.
|
Re: Петиция в подкрепа децата от Могилино [re: tswete]
