За тази възраст и аз съм против. Обожавам животните. Израстнала съм сред тях, но на селото ми. Т.е. котки, кучета, овце и прочие си правят каквото си искат и от време на време се храним, гушкаме, гледаме. В къщи си имахме коте, което обожавахме, но си беше трудно, защото то спи, а на нас ни се играе с него. Идеята с гушкането когато на детето му се ще не става много.
Гледахме котка на приятел, която става с първи слънчеви лъчи и пробва номера да те събуди + прескачане на главата, което си беше кошмар.
Моя позната бременя и отгледа вече 2-годишния си син с две котки и му откриха алергия, която наскоро почна с кашлица от време на време. Не могат да махнат котките, защото са им семейство. И просто е много сложно.
А като се разболее животното или умре си е огромна травма. Аз на дърти (около над 23 години) гледах хамстери и особено първото си го оплаках много както и котето ни в детски години.

Много искам да си имаме животно. Но като пресметна всичко това и се отказвам.
О, да не говорим каква пречка ще е за пътувания.
На мен ми харесва идеята, че комшиите имат кучета и ги мачкаме тях от време на време. За съжаление нямат моите деца село както аз навремето и мисля, че много ще им липсва такъв достъп до животни.
Евентуално като поотраснат и започнат да поемат повече отговорности може и да размисля ... пък и кой ще ме пита тогава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите