Е точно тази ми е мисълта-немога да взема куче,като знам,че трябва да го дам....А иначе смъртта е неизбежна и за теб и за мен и за кучето/котката,но като не знаеш кога е,някакси е по-леко...не си мислиш за това.А иначе ще има да броя дните....
Но за опита да съжителстваш с животно си много права...Не на всички им се отдава,често хората се чудят как да се отърват от ненужния вече пес...гадно е,за това трябва да си супер убеден че желаеш да се подложиш на ежедневно чистене+...,на ежедневни неколкократни разходки,задължително отделено време за игра,за хигиена,средства за храна и здраве,играчки,...все едно още едно дете.Иначе е садизъм да държиш куче,само за да казваш,че имаш такова...
Нашия дакел сам в къщи не стои(моя грешка при възпитанието),навсякъде е с нас.Преди като ходехме по дискотеки-той милия стоеше в колата,в специален кош,с кожички да не мръзне зимата,и час по час ходех да му припалвам колата или да проветрям...ей такива тревоги.
Другия ни дакел(на родителите ми) е самостоятелен "пич",не го бърка да остава в къщи без надзор.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите