|
Здравей,
Аз също съм се замисляла по темата...особено когато прибрах едно улично бълхясало коте, вероятно на 2 седмици, а Виктор беше новороден - та хранех и двамата на 3 часа - като заскимучкат - първо мойто, а после котето - с пипета, с АМ на бебето - картинка! После, чрез dir-ския форум на любителите на котки му намерих стопанин....
Обичам животните, даже много, но така и не се решавам да гледам в апартамент. Едни миришат, други пакостят, ангажимент за разходки или пък съобразяване на отпуските, или не живеят дълго и ще ми е мъчно....а, бе, ей такива едни мисли, които ме карат да се въздържам...
Едни много близки приятели имат златен ритрийвър - ама такова добро, възпитано, търпеливо, любвеобвилно същество! Децата като се съберат - нашите и техните - как ли не го гонят, яздят, борят, гнявят - а, то - добричко!
Та това ме кара пък да се замисля за обратното, но и виждам какъв ангажимент е - разходки, хигиена, храна, здраве, особено - отпуските - все търсят хотели, дето да приемат домашни любимци, а те май не са много...
Та да си дойда на думата с варианта за дискусия - имаше реклама по TV - за "Очи на 4 лапи" - вземаш куче-бебе (лабрадор, ритривър), гледаш го 1 година - да се социализира, възпитаваш го, храна и здравеопазване и методическа помощ - осигурени, а после го даваш, за да води някой сляп човек в нужда....
От една страна - проверяваш можеш ли да се справиш с гледането на куче (за 1 година ще се справиш, а и ще ти помагат, а и работата, ако не върви - все пак срока е ограничен), някои неща са ти осигурени, а и раздялата (може би) е по-безболезнена - все пак кучето не е умряло - живее при друг, който го обича, а и ако ти харесва и се справяш - винаги можеш да вземеш друго сладко бебче...
Каузата е благородна и децата със сигурност ще понаучат нещичко...
Та, мисля за това, но мъжа ми все още не е навит, децата - малки, а аз никога не съм гледала куче и се притеснявам....но ако вече си взела решение - мисля, че това не е лош вариант - проучи го.
Редактирано от happy_mama на 03.09.07 17:53.
|