Големият ми син беше и продължава да бъде супер общителен. Никога не е плакал от непознати хора, не се е крил от тях и не е стоял залепен до мен като ваденка. Заминаваше с който му подаде ръка и дори се смееше. Чак съм се плашила. Сега малкия е точно обратно. Реве и се крие не само от непознати, а и от роднините. Вярно, че едната му баба го вижда на 2 мес веднъж за два дена, а другата го видя миналата седмица за първи път, но все пак... Плаши се дори от хората, с който общуваме ежедневно - наши приятели и съседи. Пак започвам да се притеснявам, само че сега в обратна посока.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите