Ще дойде време и ще се смееш на всички тези перипетии. Съветвам те ако няма медицински показания да не искаш предизвикване на раждането. Имай търпение, знам какво ти е, обаче помисли колко много мина остана наистина малко на финала. Знам аз самата колко много плаках като влизах тук и всичките, които чакаха бебета заедно с мен вече си гушкаха техните бебоци а аз бях още с корема. Термина ми беше за 18 октомври. Обаче след проведен разговор с лекаря и мои съмнения кога е станало бебето решихме да изчакаме до 1 ноември. И тогава не тръгна бебето. Взеха ме в болница на 4 ноември. Това беше най-кошмарното ми изживяване. Първия ден бях сама в стаята. Втория ден дойде една мацка, но тя за абразио и си тръгна бързо. Настаниха друга в 38 г.с. за предизвикване, но не беше ясно кой ден. Стана на същия ден и си роди мацката, а аз пак сама. На третия ден ми настаниха една мацка с близнаци в 29 г.с. цял ден приказки и смях. През нощта се събуждам от периодично пъшкане. Викнах акушерката. Едното беше тръгнало с ръчичката напред да излиза...Рекох си това легло е омагьосано и няма никога да родя. На сутринта с облекчение узнах, че на другия ден ще ми предизвикат раждането. Прибрах се вкъщи. На сутринта бодри и ведри..слизаме при колата, а тя оставена без предни гуми. Рев до стоянката на такситата. Цял ден на системи и нищо. В пет часа ме свалиха от апаратите и си тръгнах. На по-другия ден започнаха контракции, до сутринта бяха станали с нужната честота. Тръгнахме към болницата. И там ми спряха контракциите. Нямах и грам разкритие, но ме свалиха за ново предизвикване. Беше неприятно. Родих в 17.23 часа.
От сегашното си положение не бих постъпила така щях да си чакам. С Габи пак така ми почваха и спираха контракциите и родих след около 30 часа с контракции, като само последните 15 минути беше много болезнено. Идеята ми е да не натискаш много. Ще си дойде когато му е времето. Наистина е най-добре е да е най-естествено. Желая ти успех! Малко остана.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите