Когато разбрах,че съм бременна с първото си дете, все още бях студентка, неомъжена,в чужда град на 500км от родния и от роднините и приятелите си...НО..просто вярвах,че са ми поникнали криле! НАИСТИНА! Направо си мислех,че не стъпвам на земята от щастие..Толкова много голям страх съм имала,че няма да имам дете..и толкова много обичам децата,че...просто нищо друго нямаше значение..
Обявих на целия свят,че това дете със или без проблеми за мен (в онова тоталитарно време..),ще се роди и ще бъде мноооого обичано и...от там нататък започнах чакането.
Единствената ми мисъл всеки ден е била само да е живо и здраво..
Тогава дори ехографите бяха 1-2 в цяла София, за други прегледи по-сериозни да не говорим..
Като се роди и я погледнах- една такава малка, крехка, беззащитна душица, но...зависеща изцяло от мен..душата ми се преобърна..Просто...това беше най-щастливия ми ден(нощ) в живота, а моята дъщеря беше най-прелестното бебе в целия свят..Беше с дълга чуплива косица -тъмна със светли кичури и ме гледаше !!! съвсем все едно ще ми проговори..
...
Когато забременях с малката...дори не съм разбрала кога..Бременността не беше планирана,но..макар да разбрах късно (11 г.с.),бях много щастлива.Винаги съм искала 3 деца и разликата, която имат моите ми се виждаше чудесна и...много исках да са две сестрички..и...бях страхотно щастлива..
Съпругът ми изглежда имаше твоите страхове, (макар да не ги сподели с мен),но..той не искаше и да чуе за второ точно "сега"...Верно,че времето беше много неподходящо..В най-голямата криза..90г бременна и след това с две малки деца..Още студентка, още без доход, без жилище самостоятелно..Като се роди малката таткото го съкратиха..(малко преди това)..Аз завърших семестериално и понеже не се дипломирах до втора дипломна защита, а отложих дипломирането за да си гледам двете малки деца(вече нямаше кой да помага),та..се наложи да почна работа за да мога да получавам майчинството си(с две деца под 2г нямах право!!!на платено майчинство..)
Нито за секунда не съжалявах за решението си..Нито за секунда не съм се страхувала,че няма да се справя...Млада съм била..ентусиазирана..щастлива..
..
За здравето на бебетата не съм се притеснявала.Нямахме такава и толкова информация тогава.Живеехме по-спокойно..Нямаше дори пренатална диагностика достъпна (пък да не говорим за задължителна) за всички...Бях млада..Имах прекрасно, красиво, здраво, умно, добро, кротко детенце и се радвах,че ще имам второ..Изкарах две изключително леки бременности без НИАККВО гадене, повръщане, неразположение...До последния ден и на двете бременности ходех на лекции и упражнения..Чувствах се прекрасно...
Нищо не ми тежеше..
Дори това,че нямаше памперси, а всичко се переше, пък нямах и автоматична пералня...
Бях много щастлива..,много горда,че ще ставам майка..пак..И..много спокойна и уверена,че всичко ще е наред..
..
Когато забременях третия път..Пак не беше планирано, но беше 40 дни след като почина майка...
Бях убедена,че това бебе не е случайно..
Бях убедена,че ми е подарък..
Бях убедена,че всичко ще е наред с него..
Бях убедена,че го искам..
Той се роди 45 дни по-рано от термина..Стоя 10 дни в интензивно с двойна бронхопневмония..(нямам идея как се получи при раждането..)Много плаках,че не мога да си го гушна и да си го целувам и да си го кърмя и колко много му се притеснявах...,но..някак дълбоко в себе си бях убедена,че всичко ще е наред с него.
От дете съм искала 3 деца..Бях сигурна,че ще имам три деца..
Бях много, много щастлива..Вече не бях студентка, имах средства и работа и можех да си позволя да си гледам детето с удоволствие и без притеснения..Имах и пералня, имаше и памперси...
Баткото е гледан като принц...
...
Когато забременях с Александър, нещата не стояха точно така..Тогава за първи път имах притеснения..
При три здрави деца, не можех да си позволя, Александър да не е здрав..
Вече имах много инфо..Вече се предлагаха всякакви изследвания ...Направих амниоцентеза, за да не съществува никакво съмнение..
..
Относно притесненията за мен самата...да си призная, никога не съм се притеснявала за това...Карала съм изключително леки и безпроблемни бременности, с изключително нормални и ...поносими раждания..и всеки път резултата е бил прекрасно , чудесно, невероятно съкровище...
И..може би, защото вярвам,че нищо лошо няма д ами се случи, пък и ..каквото и да се случи, децата ми освен мен имат и други роднини..-баща, братя, сестри..Знам ли..Нямала съм страх за себе си точно от бременността..
Виж за другото..винаги внимавам, както казва сърфчето..за какво ли не..Ама то..да живееш максимално безопасно май се наследява заедно с първите две чертички

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите