|
хм... уж толкова пъти съм се връщала назад в мислите си, а никога не съм си помисляла за такава възможност...
а е вероятно, твърде вероятно всъщност, да е имало и още нещо освен епизиотомията... как не съм се сетила досега, че това може да е причината
благодаря ти, Заира!
значи аз много слушах по време на раждането си... бях ходила на курс за бъдещи родители, бях упражнявала дишане по време на контракции... и наистина въпреки че раждах без никакво обезболяващо заради алергиите ми, а и родилният процес продължи доста часове, мисля, че се справях отлично... докато разкритието ми не стигна 9 см...
тогава, въпреки че не напъвах изобщо, Алекс започна неистово да напъва да излиза, ама такива ръчкания от него усещах отдолу, а пък на мен ми трябваше още 1 см разкритие... нетърпеливо беше моето човече... акушерките викат "не напъвай!", аз се стремях да не напъвам, ама бебето напъваше...
та затова нищо чудно да ме е разкъсало някъде по пътя си и в стремежа си да излезе на белия свят
пикочният ми проблем се състоеше в следното - привечер ми се допишка, едва се дотътрих до тоалетната, защото много ми прималяваше, ама не успях да се изпишкам въпреки позивите... върнах се в стаята, полежах си, пак опитах след време - тц, не става и не става... а все повече и повече ми се ходи по малка нужда... трудно ми е да го опиша, защото хем имах желание и необходимост да се изпишкам, хем колкото и да се опитвах да се отпусна или да се напъна /и двете ги пробвах.../, все не се получаваше... накрая толкова силно ме заболя от пиша в мен, който не мога да изкарам от себе си сама, че нададох вой, че не мога повече, дойдоха няколко мед. лица, прегледаха ме и донесоха катетър... та напълно по изкуствен начин ми изтеглиха пиша - беше цял леген урина, сестрите се шашнаха като го видяха, бяха искрено изумени, че цялото това количество досега е било вътре в мен, изкоментираха нещо за около ЛИТЪР!!! много бързо ми олекна, да живеят катетрите!
епикризата съм си я разглеждала, наистина не пише нищо повече...
Редактирано от desykv на 05.08.07 13:50.
|