Истината е, че по-запомнящи се са страшните разкази. Създават впечатление на мащабност (честота на случаите), тъй като са се запечатали в съзнанието ни и не можем да си дадем сметка, че те са по-скоро изключения, отколкото правило. Ясно е, че жените с тежко раждане или проблем по принцип, са по-склонни да разказват за това, търсейки утеха и съвет. Тези, при които всичко е минало нормално рядко влизат във форум с цел да кажат: ето, аз родих нормално! И тежките, и радостните моменти въздействат еднакво силно на психиката ни, но понеже сме устроени да мислим, че щастието трябва да ни се полага по право с раждането, го приемаме за даденост и не го оценяме като нещо невероятно. Мъката и болката приемаме като нещо изключително, като нещо, което не е трябвало да се случва и се шокираме от това... Е как няма да ги запомним по-добре, след като не ги приемаме за нормални и си мислим, че не трябва да част от живота ни!
И едното и другото избледнява с времето - важното е крайният резултат да е добър :)