Аз имам брат с 1 г 2 м разлика - каот близнаци ни гледаха - аз все с мъжки дрешки :). Имам хубави спомени от тогава. Обаче дойде първи клас и не ни пуснаха заедно - аз на 6 той на 7, не можело. Рев беше рев... От тогава започнахме да се отчуждаваме. За съжаление на следващата година започнаха експерименталните класове със 6 годишни. Много ни беше яд всички... После разни други неща провокираха отношенията ни. В обобщение искам да ви кажа, че всичко си зависи от родителите и роднините - как ще се отнасят децата ви помежду си. В крайна сметка сега като големи се обичаме и търсим, но имаме отатлно различни животи и интереси и въобще различни хора - въпреки малката разлика. Коментарите на майка ми за това време са само едни: луда съм била....
поради всичко това аз от малка реших да имам разлика с децата си 7 г.... Три деца през 7 г. Мислех си, че тъкмо като порасне едното идва другото и после третото ... така постояно имаш бебе, аз обожавам бебета. Така си ги тъкмях :)). И като ми стана каката на 5 г. се оказа, че съм бремена (моите бремености не са планирани). Разликата им е 6 г. Какво да ви кажа... на моменти я чувствам повече майка на бебето от мен. Бебето само нея търси, сутрин като се събуди (обикновено в нейното легло - вечер ни кара да я местим :)))), ако легна при тях, все едно че ме няма. Малката се покатерва по как си, целува я, прегръща я, говори й, разтапя ми душата. При мен идва после, ама така, колкото да не се разсърдя... Аз като кажа на малката да не прави нещо, не слуша, кака ако се скара - веднага престава... невероятно е. Днес беше върха на сладоледа - каката срещна приятелка на 7 г. като нея с бебе на 1 г. като нашето (не се бяха виждали година) и като седнаха двете на една пейка и почнаха да си говорят за бебетата си - паднах от смях и умиление. Като две майчици точно: товето още ли го кърмят нощем, ми ползва ли биби, яде ли, слуша ли.... Както аз си говоря с майчиците за бебетата...
Та каката много ми помага, много, просто без нея не знам щях ли да се справя. Дори я улавям на моменти, че и нареждания ми дава за бебето . Ревност няма, между двете. Кака ревнува ако някой й вземе бебето, отива и си го прибира. Ей такива неща, дано така се задържи. Обичкат се двете и се търсятт и на малката определено не й е скучно, но каката още не може да се забавлява пълноцено - все чака беба да проговори, че да си говорели.... Всъщност те си говорят на бебешки език, нещо което аз не мога да правя с бебето... Аз определено ревнувам :))
Не съжалявам за тази разлика въобще, но се замислям третото да е с 5 г. от второто ... да видим какво ще излезе...
|