По принцип съм съгласна с тебе и в 90% от случаите не бих се намесила.
Но в случая бебето е приоритет и само това променя нещата. Предпочитам на мене да ми стане неудобно, или дори майката да се държи така зле и към мене и да ме отреже, може би поне от страх какво ще кажат хората да се замисли защо ли прави лошо впечатление отстрани поведението им. Ако си е такава, и дори не от обич, но да спре да го прави навън, пак ще е някакво подобрение за детенцето.
Заради малкия шанс детето да е потърпевшо и това да може да се промени от един разговор бих си преодоляла личното неудобство, че се намесвам в чужди работи. Естествено първите ми думи ще са именно да се извиня, че го правя, и че никога не бих си го позволила ако не ставаше дума за бебе.

Всъщност предполагам, че почти всяка майка първо ще го приеме лично (тя си е оставила детето на тази баба) и може би ще реагира отбранително. Ще го понеса, и без друго няма да го правя за удоволствие, нито ще чакам награда, нали. Важното е че почти всяка майка после насаме ще помисли и ще направи най-доброто което може. Може просто да й е сложен живота, да не зависят на 100% от нея че са така нещата, може да ие в някаква безисходица дори и как да се оправи това вече никой не може да й се меси и да я съди.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите