Днес пак ги видях. Бабата с детето, на пейката, с храната в ръце, с рева на детето, с думите на бабата "Шттт! Тихо! Да не ти чувам гласа!". Отново яден глас и нервно тикане на лъжицата в устата на детето, придружено с ново давене от рев (но не дотам, че да го думка по гърба). На съседната пейка до тях беше седнала майка с детенце, които също обядваха наввън, а жената просто беше забравила да храни собственото си дете, гледайки невероятно изумено.
Предния път първоначално си помислих, че явно бабата е била ядосана (всички се ядосваме когато децата не правят нещата както ние искаме), за да реагира толкова силно, но ето, че ситуацията се повтаря. Чудя се какви ли изобщо са възпитателните й методи. Щом като за хрането на детето прилага такива, то как ли изобщо го възпитава и учи примерно да не пипа тук-там, да не лапа това-онова, да ходи само. Защото почти е ясно, че се държи по този начин с детето не само за яденето му.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите