Съгласна съм с тебе, че си имаме и социални отговорности. Точно затова бих се опитала да респектирам бабата на момента, първо защото я срещна майката, я не и второ защото понякога един майка към бабата на която може и да е принудена да разчита, и т.н. може да са им сложни отношенията по много причини и да не може да направи най-доброто.
Та мисълта ми е: по- добре да ме нагруби бабата на момента - аз и така и така няма да го правя за себе си, но поне същата ще има едно наум всеки следващ път когато има хора наоколо и май само това има шанс нещо да спести на детето, поне докато й е прясна случката и поне когато е навън.
Иначе сте прави да се каже на майката но това отива напреразкази, на шанс да я срещнеш и т.н. се размива във времето.
Тая бабка трябва да разбере, че за това как гледа това дете е отговорна не само пред родителите, но и пред обществото в лицато на хората наоколо ако може така да се изразя.
Спомням си преди врама сина ми беше на по-малко от 2 години една идиотка завивайки надясно ни удари на зелен светофар на пешеходната пътека. Аз че я измъкнах с една ръка от колата през седалката до шофьора и с 15 кг дете в другата ръка(откъде ми дойде такава сила и сега се чудя) и и се навиках едно на ръка. Но на кръстовището имаше полицаи и те дойдоха веднага. Няма да ти казвам детенце колко го впечатли и зарадва това че дойдоха и после като се поуспокои цяла седмица разправяше как те ще я накажат дето ни е ударила. Мисля че някаква намеса и подкрепа на момента е най-важна и за самото детенце, защото ме помага да не се чувства беззащитно и да очаква и търси помощ дори от непознати ако има нужда и в бъдеще.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinating oceanid на 19.07.07 13:30.