|
Здравейте, мами. Новак съм в клуба, в смисъл, че почти не пиша тук, макар че от време на време ви чета. Днес обаче бях свидетел на нещо, което доста ме потресе и ме "импулсира" писмено да се възмутя.
Отивайки с дъщеря ми към детската кухня да си вземем храната, се приближаваме към една баба с детенце (може би на около 11-12 месеца) в количка. Не знам това родна баба ли е на детенцето или някоя детегледачка. Те вече са си взели храната от кухнята и са спрели на една пейка детето да обядва. Не виждам пряко ситуацията, а по-скоро само чувам. Детето явно е злоядо, не харесва храната или може би не е гладно и надава силни писъци, докато междувременно отваряйки си устата, бабата тъпче ядно вътре с лъжицата (може би е ядосана, че детето не си яде храната). От това детето тръгва да се дави (рев+храна в устата) и тя го навежда напред и не мога да ви изразя с каква, направо бих нарекла злоба го изтрясква с ръка по гърба, за да не се задави. От което на детето разбира се не му става по-добре, а продължава да се дави в рев, а тя му тика междувременно шише с вода в устата и го удря още 3-4 пъти в гръбчето, като чак се чудя как не му изкара въздуха (или поне ударите звучаха така). След като ние вече съвсем ги приближаваме, тя обяснително казва, че на детето не му харесва храната и се е задавило. Аз казвам да не я яде тогава. Тя обяснява, че дори на нея й мирише недобре и посяга да даде на детето водичка, а то само при вида на шишето започва отново да пищи. Бабата му казва да не се глези... Ние отидохме взехме си храната и отдалеко продължавам да чувам как детето още плаче.
Ясно е, че бабата вероятно е била ядосана, че детето не иска да яде, но защо пък толкова насилнически се отнесе с него. Трябва ли да му бута лъжицата в устата, когато то само при вида на храната ревеше, а после и да го тряска по този начин в гърба. Всички се изнервяме понякога от реакциите на децата си, хора сме все пак, но защо пък толкова злоба. Чудя се всъщност дали ако видя майката да споделя с нея за случката или това е намесване в лични отношения. А всъщност и малко се самообвинявам, че не се намесих на момента в ситуацията ...
|
Афектирана съм - трябва да споделя
