|
Хич не ми се ще да те подхващам,честна дума!Аз съм много емоционален човек,затова и не работя вече като психолог.Приемам нещата твърде навътре и в крайна сметка......границата между психолог и психопат е изключително тънка линия .
Искам да те попитам би ли могла поне за момент да се съсредоточиш върху себе си и да помислиш за безумните неща,които правиш и пишеш?Разбирам отлично колко си притеснена,но притесненията те карат да не мислиш трезво,а това само влошава ситуацията.За какви лекарства и беларгамини ми говориш бе жена????Детето ти е на 5 години.Ти сама разбираш ли какво означава "не е вредно,но не било много полезно" и "нямало да реши проблема,но детето щяло да спи повече"
???????????????
Ааааа,и още "тя ми каза да правя така и онака,но аз не мога да го спазвам стриктно"
СПРИ СЕ И ПОМИСЛИ!!!!МОЛЯ ТЕЕЕЕЕ!С паниката си създаваш на детето още по-голямо напрежение.И с това непрекъснато водене по лекари,психолози,хомеопати,логопеди......Аз ако съм ти дете,няма да заеквам,а категорично ще откажа да комуникирам.
Сега на въпроса:
Я разкажи какво с тоя подарък на рождения му ден.Това първо.
После,вместо да обикаляш по некомпетенти или може би прекалено компетентни специалисти,отдели това време за детето си.Най-доброто и натурално решение на този проблем е природата.Изведи го,ама не в парка или по улиците,където и възрастен човек може да психяса от шума.Отидете в планината ,сред природата и послушайте заедно тишината.Или сутрин на плажа/не знам къде живеете/,когато чуваш само шума на вълните и красъка на чайките.Не го насилвай да говори,не му задавй въпроси.Когато той сам реши да каже нещо,го гледай директно в очите и му напомняй непрекъснато да се успокои и да говори бавно,буква по буква ако трябва.
Аз може и да съм психолог по обраование,но по природа съм човек (жена ).Не винаги се обръщам към учебниците за решеване на някой проблем,особено когато имам житейския опит по въпроса.Бях на 6 години,когато видях във водата 1 удавник и загубих и ума и дума.Първо започнах да заеквам,после тотално спрях да говоря.И моите родители така като теб ме водеха при безброй специалисти,а аз си повтарях на ум "не виждате ли,че вие имате нужда от тях,а не аз" .Защото те непрекъснато ми повтаряха,че всичко било наред и да видиш умрял човек изобщо не било страшно..... .И аз се чувствах още по-неразбрана и още по-уплашена.Накрая,колкото и да ти е смешно,баба ми ме заведе на 2 места.Първо 1 туркиня ми ля куршум и си мъмри нещо под носа.После един поп ми пя някакви литургии 5 поредни дни.
Резултатът:Майка ми и до днес се оплаква,че тогава било по-добре,защото сега устата не ми се затваря за 10 секунди
До тук с поповете ! Като психолог те съветвам да обърнеш внимание първо на себе си-колко много си вглъбена в проблема и колко неправилни решения взимаш.Много си прибързана,припряна.Ти изобщо имаш ли време да ядеш?Истина е,че заекването на детето е проблем,но той е абсолютно решим.С нерви и бързане обаче няма да стане.Първо трябва да създадеш идилия около вас самите,у дома.УСПОКОЙ СЕ ПЪРВО ТИ И ДАЙ ПРИМЕР НА МАЛКИЯ .Ако не успяваш,може би беларгамина или заместителите му ще помогнат на теб(без да се обиждаш).Да тъпчеш 5 годишно дете с успокоителни.....ще ме извиниш,но е по-ненормално от заекванто на 1 емоционално малко дете!
|
Re: Започна да заеква [re: Xrisa]
