Знаеш ли, сега брат ми много ме обича, помагаме си често и да си призная, ако трябва да разчитаме на някого, заедно с приятелката му това са хората, които си тежат на мястото, ако ще и потоп да дойде. Обаче като се обърна назад, аз понеже много си ровя в душата... виждам колко малко съм била обичана от когото и да е. Появила съм се между другото, далеч от бабата, на която съм кръстена, батовчедка ми и беше по-любима, а майка ми дълго време се е крила от другата ми баба, защото тя смятала за циганска работа да се ражда на 20 и направо срамота след година-две пак; и двата ми рода са много партиархални и си умират за момчетата, бях любимка на баща ми, но като станах тийн той се отчужди, а и работеше много. Пък и той много трудно изразява емоции, така че всичко беше до уличване на момента. Още на 4 год. са ме оставяли сама в къщи и са ходили на работа и двамата до обед. Като много малки с брат ми винаги сме били гледани на различни места, откъдето може би следват и лошите ни отношения след това... На годинка са ме пратили на баба и дядо на село. Те ме слагали да спя между тях, а аз не съм искала да гушна никой и така са ме дамгосали като необичливо дете... Мисля, че до 3г. съм се отстоявала твърде малко и това е накарало нашите да ме смятат за лесно за гледане дете, малко твърдоглаво, а аз просто не съм се чувствала обичана достатъчно и не съм искала да си наваксам от други места.


I'm a pure new pleasure-seeker

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите