|
(на обяд дир-а не ми да де да поствам повече)
Ихаа, искам и аз вече. Моят син два пъти ми пипа корема и пита има ли бебенце. А веднъж стигна до извода, че ако има сестричка, ще играе по малко с нея и куклите. Предполагам също ще се стига до: "мамо вземи я, че ми пречи"
Аз искам още две деца с много малка разлика - 1 до 2г., то не че зависи от мен, но хипотетично се притеснявам само колко дълго бих могла да кърмя, защото искам много
Малката разлика има едни предимства, голямата други. В момента със сина ми в къщи е много спокойно. Той си чете книга или решава задачки по шах, или свири, разбира се и играе, гледа тв. Обаче всичко мирно и кротко, освен ако няма гостенче. Допреди само 2-3 г. не беше точно така, имаше нужда от повече внимание. Сега ми е най-спокойното време с него, макар че той има много извънучебни занимания и не със съвсем шапка на тояга, но ми е някак празно за бебе.
От друга страна, деца с малка разлика са много трудни в първите години, а може и като по-големи. Ние с моя брат с разлика под 2г. бяхме в постоянна вражда, гонехме се, биехме се (той мен, аз пищя) до поне 10 годишни. Вярно, че зависи много от родителите. Нашите ни строяваха, но като че ли нямаха нищо против той да ме тероризира, защото брат ми удивително печелеше симпатиите на всички. Обаче си беше голяма гад като малък скорпион. Така е май с повечето, а като порастнат, съжаляват.
При малка разлика (до 4г.) .обикн. има или противопоставяне на интереси (малкия не иска да прилича на големия, за да се докаже в нещо друго и да не го сравняват), или конкуренция (аз съм по-добър в същото). Трети вариант(не задължително) при по-кротки деца - искам като батко/кака - осъзнават колко е добър и просто му подражават, без да се състезават, но с времето се доказват.
I'm a pure new pleasure-seeker
|
Re: Каква е разликата във възрастта на децата ви [re: AйeзCeдaй]
