здравей,
моят син е на почти година и половина, сега чакам всеки момент да се роди сестричката. искам да ти кажа, че за мен бременността с второто дете бе изключително трудна, предполагам от обстоятелствата.
живеем в чужбина с мъжа ми и се сещаш, че помощ нямахме от никъде. бяхме и на квартира с друго семейство. след като се разбра, че съм бременна почнахме да търсим да купим къща и да действаме по закупуването и - тук отнема 3-4 месеца до взимането на ключовете. много повръщах, а бях сама по цял ден със сина ми, за който трябваше да се грижа - да му готвя, да го разхождам, а нямах сили и повръщах даже хляб и вода ... в началото на 4-ия месец мъжът ни ни изпрати при майка ми в бг - хем да подготви преместването, хем да ми ми помагат за детето. повръщах до средата на 6-и месец, и аз имах контракции и пиех магнезий. в седмия месец трябаше да се приберем с баткото, защото съм решила да раждам тук, а и след 28-а седмица не е желателно да се лети със самолет. тъкмо си дойдохме и мъжът ми беше взел ключовете за новата къща - предстоеше сериозен ремонт, за да става за живеене и ново бебе тук. не знам дали можеш да си представиш как сме живяли в началото без мебели и нормални условия - нямахме легло (само за детето кошарата), електроуреди и т.н. още повече последните месеци коремът тежи и е тежко да се грижиш за бяс на тази възраст. сега от около месец свекърва ми е тук и се родих. все още не съм записала баткото на градина - тук са и за по няколко часа седмично, не като в бг. но си е съвсем друго, като имаш кой да ти помага. да не говорим, че преди го влачех и на консултациите с мен в болницата и какви циркове е правил ... не искам да те плаша - виждаш, че повечето момичета се оправят, всичко зависи от обстоятелствата. аз лично при други обстоятелства бих изчакала първото дете да е поне на 3.5-4г.