|
Цялата работа е там,че баща ми е ужасно консервативен и за него е голям срам,че съм забременяла без да имам брак с приятеля ми.Постоянно ми звънеше да ме упреква,за минута не се зарадва,че ще става дядо,само се притеснява,че едва ли не ще го посрамя.А е на 64 години.
Аз съм на 21.Бебето е желано от мен и приятеля ми,неговите родители се радват и ни подкрепят,но за жалост от моята страна не е така
Дори до скоро майка ми ме обработваше да сме отидели да се подпишем ,че съм щяла да "бера срамове" в родилното и нямало да искат да запишат детето на бащата.
От една страна родителите на приятеля ми правят всичко за нас,от друга нямат претенции за нищо,а баща ми от километри само хока,затваря телефони и се опитва да командва.Наскоро дори намери работа на приятеля ми(въпреки,че си има),за нищожна сума на някакви ужасни смени,в които да става сутрин в 4 часа и вечер да остава до 12
Отказахме му,а той ни лудна да звъни и агитира,че работата била просперитетна( и мен миналата година ме нацеди да прекрасна просперитетна работа за 170лв ,от която в момента не мога да мръдна заради бебето)изобщо меси се за всичко и тежко и горко ако не стане на неговата
Това имах предвид под издевателсване,на всичко отгоре нарече детето ми "проблем",а когато му отвърнах,че моето дете не е "проблем" ми отвърна:" Напротив,това е най-големия ти проблем"...
Явно излиза,че е по-авторитетно да бях направила аборт,така излиза,боли ме така да се говори за детето:((((Все какво ще кажели хората,какво ще си помислели....
А съм сигурна,че ще обича детето,но сега с тези разбирания и сам не разбира,че в момента ми вреди,тоест на бебето:((Съжалявам за дългия ,объркан пост и ,че се оплаквам,но поне ми олекна
|
Re: Стрес и бременност [re: desykv]
