Мила моя, и на мен това ми предстои, нищо че живея в България. Чувствата са си същите, особено когато майката има силна връзка с детето и наистина само го е гледала.
"Представям си я как ще плаче за мен и ще се чуди защо мама изчезна така изведнъж? Иска ми се да зная, че тя е добре, че е всигурни ръце, за да мога аз да се съсредоточа върху работата си, но излиза, че май само за детенце ще мисля.... "

Недей да приемаш, че единствения начин е това да стане изведнъж. опитай се да говориш с нея, да й обясниш какво се случва и освен това направете разделите с постепенно увеличаване на времето, като винаги се връщай в предварително уговорения момент. Така ще се изгради доверие и тя ще е спокойна. А ако тя е спокойна, сигурна съм, че и ти ще си. Независимо на кого ще я оставиш имаш право да изложиш своите изисквания за гледане, така че детето да продължи да има сходен дневен режим и забавления, а не коренна промяна. Винаги можеш да я поощриш да си намери любима играчка и така, когато те няма, тя пак ще може да чувства сигурност от нещо познато и обичано. Това последното го пиша, защото вече на няколко пъти ми се налагаше да се разделям с моето момче за по 2-3 вечери и това беше още по-мъчително и за двама ни. Но все пак, факта че предварително му казвах точно колко ще отсъствам и съответно баща му например бреше с него дните докато се върна беше приемливо за взаимното ни спокойствие. И другото което се сещам - ако вечерите, когато сте заедно продължите да бъдете по начина, по който сте били преди по цял ден - т.е. със съответното внимание, игри и т.н. също ще спомогне за спокойно приемане на промяната.
Успех!