Тази фраза за ставането баща много ме изкефи. И ми припомни как покрай многото жени около изписването на сина ни от родилния дом мъжа ми обикаляше като някое гладно коте и не можеше да се приближи...къдети да го гушне или да му се порадва.
И като ме хвана яд на всичките лелки, които гледаха как да се изкарат най-компетентни и какъв акъл да дадат... ги изгоних от стаята за половин един час та да може таткото да си гушне бебето без да го надзирават сто чифта "компетентни женски очи".
Понякога ние самите обсебваме несъзнателно и неусетно бебето и таткото сякаш не смее да ни навлиза в "запазената територия". А и при положение че това ни е работото става и въпрос на самореализация и самочувствие да изтъкваме че се справяме и че сме добри майки. А това влошава нещата в това отношение и татковците стават все по-пасивни, но не защото нямат желание, а и вече са изгубили добрия старт и стават все по-неуверени на фона на нашата увереност и миналите месеци.
Мойта стратегия беше да го оставям насаме с малкия още от самото начало, дори когато свекървата още беше при нас и на нея бах казала да го оставя сам с дедето, защото имах шестото чувство че се притеснява от женски очи, а и той като мен имаше нужда да се научи да общува с бебето, да експериментира, ако щете да се държи идиотски за да пробва на какво ще се усмихне бебо. Ние сме по цял ден с бебето и имаме тези мигове, и сякаш не осъзнаваме, че бащата няма кога да бъде сам с бебето, да гради лични отношения каквито ние градим, да неубъде постоянно косвено контролиран от нас като втора по-компетентна инстанция.
Нали уж на нас майките, респ. жените ни било вродено, и като че ли излиза че на татковците не им е вродено...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от fascinatingoceanid на 29.05.07 23:32.