Аз също смятам, че естественото раждане е несравнимо по-добро (без да съм раждала до сега), но някои от нещата в мнението ти ми се струват доста нелепи.
Чела съм и аз книги и статии, където се обяснява колко трагични последици има секциото върху характера на децата и точно това ми се струват страшни измишльотини. Най-вече защото не могат да изолират този фактор - раждане със секцио, от всички останали фактори, които формират характера на човека.
Аз съм раждана по естествен начин, без никакво обезболяване. Кърмена съм поне една година. И въпреки това съм нерешителна, очаквам някакво голямо събитие в живота, неинициативна съм и много страдам от това си качество.
Никой не може да ме убеди, че има отношение към начина на раждане!

Да не говорим, че ако бебето започне да се ражда по естествен път, но нещо се закучи и се наложи доктора да се намеси (с форцепс или секцио или каквото друго може), тогава детето няма ли да живее цял живот с усещането, че не се е справило и се е провалило с първата си задача в живота?
И какво правим тогава, а?

Чета по цял ден книги колко е важно да говоря на бебето, да му пея песнички, че то после ще ги разпознава. Че ще разпознава кога говоря на таткото и кога на друг човек, защото към таткото ще използвам по-нежен тон и други али бали. И в същото време никой не се сеща да коментира как ще се чувства бебето, когато слуша как майка му крещи от болка с часове и дали няма да получи някоя психична травма за вечни времена заради чувството на вина, че тя се мъчи заради него.

Така че стига с тези едностранчиви и тенденциозни пропаганди, използващи не само недоказани, но и недоказуеми данни и произволни изводи.

Всяка жена има право да прецени как е най-добре за нея да роди. Като разбира се трябва да се консултира с доктора, който я наблюдава.