Предполагам и моето подсъзнание донякъде се е чувствало така на твоята възраст. Обаче сега на 30 ми е малко тъжно, че още нямам второ детенце. А и момчето ми преди седмица от съвсем случайно повдигната тема се разплака, че няма нито братче, нито сестриче. Каза, че най-тъжно му било, когато бил на 7. Всички деца около него си имали, само той не... Ако питаш мен, рано сме почнали и не сме можели да се отърсим от това усещане...първия път не съм готова, я да чакам втория да съм напълно готова. Но кога ли идва тази натройка? Когато вече с нещо е сгафено.

Не съжалявай. Приеми си съдбата и си мисли, че е за добро. Дори това, че няма да има кой да помага. Аз също не чакам помощ и дори не искам помощ. Искам само... и аз да откача

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите