Много благодаря на всички майчета, които се включиха със съвети.
В петък отидох на детски психотерапевт - без детето, така каза психотерапевта, защото ако се отиде с детето - това означава да се заяви пред него, че то има проблем, което за него е стрес.
Разбира се нищо от нещата, които съм си мислела явно не е причината... Това, което психотерапевтката каза, е че на тази възраст (след 3-тата година) детето вече се самоопределя като индивид, т.е. отделя се от майката и за да заяви това, то единствените начини, чрез които може да "надделее" над възрастните са памперса и храната. Т.е. - мамо, ти ми казваш да акам в тоалетната, но аз съм решил да го правя в памперса и няма да отстъпя... Същото било с храната - някои деца отказвали да се хранят.
Насилието не е решение на проблема; по-скоро детето трябва да се мотивира и "само" да поиска да прави това, което възрастните искат от него. Много търпение ще е нужно, но ще се справим...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите