E, cchery, ти ме хвърли пак в размисъл!
Тъкмо си мислех, че, ей на! - в душата си съм избрала алтернативата и съм решила да тръгне догодина.... А по едно време даже, Радо като каза, че иска да тръгва на училище сега - почти се навих....почнаха баби и дядовци да викат "Вие си знаете, ама що не го оставите още една година да се наиграе..."
После учителката "той Ради много добре се справя, ама що не го оставите да се наиграе..."
Аз пък се замислих как като си беше с връстниците - все беше пръв и най-добър, а сега с по-големите - справя се, но и всички по-големи се справят, така че това не е кой знае какво.....и някак малко сви перките....
И като си помислих, че ще го поставя за дълго време в ситуация да догонва, да се съревновава....не му стига, че и в къщи все гледа да не е нещо по-назад от батко си....ей на, хванах ги един ден преди време Васко го учи да умножава по 8....що?, щото той учи да умножава по 8 - до там са стигнали, що пък да не научи и Радо...и то детето опитва се , до към 6х8 горе-долу му следеше мисълта, а по едно време (сърдито и измъчено вече) "А, бе, Васиии, много трудни ми ги даваш, стига вечееее"
Та си мислех, че дори да има скука от повторението, все пак ще затвърди нещата, ще понапредне с четенето, а скуката ще се компенсира с игрите....
Ох, не знам! Това е една от темите за дискусия у дома....Пак ще си говоря с детенце....Той винаги има мнение. Приятелят му (на 7) тръгва сега, но в другото училище, не където ходи батко му, а ние искаме все пак двамата с Васко да са в едно училище...та като разбра, че няма да са заедно и май вече не настоява толкова....
Друг е въпроса, че не съм супер-очарована от училището на Васко и се чудя - да са заедно въпреки това или да рискувам с другото....другото го хвалят родители, ама като записвахме навремето Васко ходихме и там на родителска среща (бяхме подали и документи), гледахме, мислихме и....го отхвърлихме....май всички училища са един дол дренки и все има нещо разочароващо....
|