може ли и аз тука, така, със спомени :-)
"не искам" и аз кротко казвам защо трябва, пак "не искам" и аз приемам. обаче на следващото детско искане, аз отговарям с кратко ясно "не искам" ...
не помня за какъв период от време е било, но не ми е тежало чак. по принцип изслушвах и замествах нежеланите неща та сътресения не сме имали. и с двамата действаше
но си бях по стандартите "жестока" мама - като ме ухапа единия и като му казах че не бива и ме ухапа веднага отново просто и аз го ухапах. и това беше. никога повече.
с лошите думички също като Щурчо
абе радвайте се на децата, вслушвайте се какво всъщност искат и не го възприемайте като битка за надмощие :-)))