Re: Отравяне с вода / Взаимопомощ / Бъдещи и настоящи майки-happy mama

Това със захранването без да те питат е ужасно. Пак добре, че само със скандал се е разминала тази акушерка.
Статистиката при мен раждала в САЩ:
1. нормално раждане - малката засука минути след раждането. Акушерката изрично настоя за да свикне с мен.
2. секцио - малката ми я дадоха за кърмене веднага след като се настанихме в стаята. Трябва да е около два часа след раждането.

Още преди да си родила и много пъти след това те питат как ще го храниш детето. Ако кажеш с кърма - това е. Никой не му дава друго и те следят из късо да си го кърмиш добре. С влизането в отделението за възстановяване веднага идва сестра, която се старае детето да засуче правилно. Отделно си има и специалисти, които поне веднъж те проверяват как се справяш.

Kitten, кърменето за мен си е дар божи както и бремеността - много труд, но и голямо удоволствие. Това, че малкият е закърмен с АМ и евентуално пак ще хапне АМ не обезмисля кърменето. Кърменто не гарантира безпроблемно и вечно здраво дете, но все още се води по-доброто за бебето.

А като стана дума за акушерки /сестри да си кажа и аз. Май беше втори ден след секцио. Таткото беше отишъл до вкъщи да провери как върви живота особено служебния. Аз останах сама. Взимам бебето да го кърмя (голям проблем беше, защото 24 часа това дете показа малък сукателен рефлекс и почти гладна си беше по мое мнение, а то явно се роди добре наядено) и след поредната борба да хапне нещо тя върна добро количество кърма. /Като се замисля сега това е добър признак, че и е пълно коремчето, но аз много се притеснявах дали са я прочистили добре след раждането. / Аз като кит почвам да се мятам по леглото да стигна до кошчето да взема помпата да и изчистя устата. В ужас от безпомощността си викам акушерките. Наистина идва бързо една и ме гледа как мога да вдигам пушилка за такова нещо. Сложи бебето в креватчето му и викна моята сестра.
Е, тази сестра ми идваше да я удуша. Направо ме е яд, че не се оплаках, защото доста ми лази по нервите, ама пусто съм грешно възпитана ... Идва и ме гледа все едно съм се побъркала. Наистина плачех, но как да не плачеш като не можеш да се грижиш за детето си, а и то малко хапна и върна. Взе ми детето и след малко му го връща с нова шапка и ръкавици /доброволци ги изплели като дарение/ и една ей такава биберона в устата. Както се зарадвах на тези доброволци /създадоха едно такова ведро настроение, а не че имах нужда от тези неща/ така изпаднах в ужас от бибероната. Аз съвсем съвестно не давам биберон до 6та седмица, защото така пише в книгата на педиатрите.
Убедих се, че колкото и добри хора да работят все ще се намери някой да ти развали доброто впечатление. Същата сестра не ми беше казала предписанието на доктора ми и я преследвах като империалист цял ден да ми каже какво казват педиатрите за бебето, за да не ме изпишат преди него от болницата.
Друга акушерка изкара над два часа с мен през нощта за да накараме бебето да суче не особено успешно пробвайки всичко, но като има някой до теб си е съвсем друго.