Здравейте, аз съм една от малкото, които може би се разбират със свеки. Но както винаги има едно НО........
Тя също много ме харесваше, докато бяхме гаджета със Свилен. Правеше и невъзможното, да ни събере след като за една година се бяхме разделили с настоящия ми мъж. Оженихме се, всичко беше перфектно. Когато родих, тя дойде за една седмица да ми помогне, тогава на мен ми беше много труден период и аз оцених помощта. Всичко е много спокойно, винаги пита дали е удобно да дойде. Когато трябва да гледа детето идва без хрън мрън. Единственото нещо, което много ме дразни е че ме злепоставя в собствения ми дом. Когато кажа на Свилен да свърши нещо, той се заема и когато аз изляза от стаята тя върши работата вместо него. Е да но той не обича да лъже и аз винаги разбирах. Така след поредната случка, скандала първо беше по мъжа ми, след това директно я питах какво си мисли, че прави. А тя гузна, гузна забила очи в земята не смее да ме погледне. Извини се и от тогава нищо.
Даже в повечето случаи ми е по-приятно да съм с нея отколкото с майка ми. Моята любима майка все акъл да даде.....
Мисля обаче, че нямам право да се оплаквам от свекито, косата ми настръхва като чета тези истории.
Никога няма да оставя някой да ми се качи на главата, независимо кой е - всеки трябва да си знае мястото.